Ще се видим там горе

Сега разбрах защо този филм стана големият победител на кино-литературния фестивал Синелибри. Бях застанала твърдо зад второто място на "Съпругата" заради епичната актьорска игра на Глен Клоуз, и продължавам, разбира се, но този пленителен филмов разказ наистина е събрал в себе си елементи, които вече рядко виждаме накуп в киното.

На първо място е стъпил върху изключително добра история, благодарение на едноименния роман на Пиер Льометр, спечелил най-голямата френска награда за литература – "Гонкур".

Също така визуално е дал облик на едно от най-смразяващите събития в човешката история, а имено Първата световна война, като едновременно с това ни представя и времето между войните – красиво, свободомислещо, ярко. С едно точно премерено темпо, което държи вниманието ни през цялото време.

След като общо изтъкнахме качествата на "Ще се видим там горе", нека навлезем една идея по-надълбоко в сюжетната линия.

Имаме трима основни герои – Едуар Перикур, отхвърлен от суровия си богат баща заради различността си, Албер Маяр – по-възрастният военен другар на Едуар, скромен счетоводител, готов обаче на истински геройства заради приятелство, и злодеят: лейтенант Предел, влюбен страстно в насилието и търгуващ със смъртта.

Антивоенната драма завихря около себе си всички възможни ефекти от войната. Белезите – физически и духовни, мизерията, отхвърлянето от обществото, коварността, която намира най-благоприятната почва за развитие, мъката и равнодушието, когато умират хора.

Едуар и Албер се събират след войната, за да се опитат да живеят с всички тези последици. Младият художник е жестоко обезобразен и решен, че вече е мъртъв. Възрастният му приятел започва да се грижи за него, като тази грижа лека-полека променя самия него. Предел пък резонно се възползва и от края на войната, като извършва тежки престъпления на държавното военно гробище, за което отговаря.

Въвлечени са и богатите роднини на Едуар – баща и сестра, които живеят с мисълта, че той е загинал в битка.

Приятелското дуо пък от своя страна заедно с безценната помощ на едно малко и много симпатично сираче се захващат с дълбоко ироничен план, а именно да продават несъществуващи военни паметници.

Спирам с подробностите дотук, защото останалото е ваша задача, а че филмът ще ви разчувства, без да ви сладни, ви го обещавам, на цял салон пълен с обръгнали журналисти им се случи това нещо.

Това, което лично мен ме остави дълбоко емоционално разтърсена, е прозрението, че най-голямата война се намира вътре в нас и идва от липсата на любов от страна на хората, които очакваме да ни я дадат. В книгата конфликтът между баща и син е обоснован още по-добре, но пък тук краят на филма говори затова, че след години студенина е възможно човек да усети дълбоко сгряващото чувство на признание и любов, с което може или не може да живее.

Но най-важното е, че така или иначе ще се видим там горе…

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види