Сред имената на успешните режисьори има основно мъжки имена - всеки знае Спилбърг, Скорсезе или Копола. От друга страна жените-режисьори, които са постигали международен успех в киното действително са ограничен брой, но пък именно заради това техните успехи изпъкват още по-ярко. Ето кои са най-успешните представителки на тази творческа професия:

Катрин Ан Бигелоу

Blue still (1990)

Името на Бигелоу не може да бъде пропуснато, когато става дума за жени-режисьори, защото успехите й са наистина сериозни. Тя започва карирерата си през 80-те, първата главна роля на Уилям Дефо е в нейния филм "The Loveless” през 1981г. След това в нейната екшън поредица "Blue Steel”, "Point Break” и "Strange Days” участват актьори като Киану Рийвс и Джейми Лий Къртис. "Point Break” остава и като най-успешният филм на Бигълоу в боксофиса. През 2008г. "The Hurt Locker” не изкара толкова пари, но помогна на американката да влезе в историята като първата жена, която печели Оскар за режисура.

Филмите на Бигълоу най-често представят уникален поглед върху сблъсъка на морал и интереси в един свят, който е толкова напрегнат, че лесно се превръща в ад. Може би заради това американската гилдия на критиците й дава награда за следващия й филм "Zero Dark Thirty” – за 10-годишния лов на Осама бин Ладен. През 2017г. излиза филмът на Бигълоу "Detroit”, чийто сюжет се развива в атмосфера на бунтовете в американския град през 1967г.

София Копола

Дъщерята на холивудската легенда Франсис Форд Копола прави дебюта си в киното с малка роля в "The Godfather”.  По-късно тя има поддържаща роля в in "Peggy Sue Got Married” и отново в "The Godfather: Part III”, но представянето й не е прието добре от публика и критиците, заради което Копола се насочва към режисурата.

Режисьорският й дебют е с "The Virgin Suicides” през 1999г., а през 2003г. тя прослави фамилията си , след като филмът й "Lost in Translation” обра наградите, а самата тя получи Оскар за режисура. След това кариерата й продължава с палитра от доста разнообразни филми – от живота на Мария Антоанета до коледен филм с Бил Мъри.  През 2017г.  София Копола става втората жена и първата американка, която печели наградата за режисура на фестивала в Кан. Тя печели приза за "The Beguiled” с Никол Кидман и Колин Фарел.

Лина Вертмюлер

Seven Beauties (1975)

Аристократичният баща на Лина Вертмюлер иска тя да стане адвокат – професия, която подава на високия статус на швейцарското семейство. Но вместо това темпераментата му дъщеря започва да обикаля Европа с куклен театър. Пътят на Вертмюлер към режисьорския стол минава още през театрална кариера като актриса, режисьор и сценарист.

С времето Вертмюлер навлиза в кино средите и се запознава с актьора Марчело Мастрояни, както и с режисьора Федерико Фелеини, който пък й предлага работа като помощник режисьор в своята класика "8½”.  Дебютът и като режисьор е с "I Basilischi” през 1963г.

70-те години са най-силното десетилетие на Лина Вертмюлер. В повечето й филми от този период участва италианският актьор Джанкарло Джанини. Филмът с него "Seven Beauties” (Pasqualino Settebellezze) печели четири номинации за Оскар и постига международен успех през 1975г. Най-същественото е, че Лина става първата жена, която някога е номинирана за режисура за Оскар.

Основен фокус на филмите на Лина Вертмюлер е върху живота на маргиналите, онеправданите, избутани по ъглите на обществото. Освен това й, филмите й имат отчетлив левичарски и феминистки привкус. Освен всичко останало, тя е известна и с необикновено дългите заглавия на филмите си, които се налага да бъдат съкращавани за кино афишите.

Грета Геруиг

Снимка: Vanity Fair

Грета Геруиг започва кариерата си като актриса в няколко филма, които са в един от най-странните жанрове на киното. "Мъмбълкор” е тип независимо нискобюджетно кино, което акцентира повече върху диалога, отколкото върху сюжета и често разчита на импровизации, които доближават киното максимално до живота.

По-късно името й се прочува покрай кораборации с Ноа Баумбах и участието й във филми като "Greenberg” през 2010г. и "Frances Ha” през 2012г,, за който получава номинация за Златен глобус.  През 2017г. Гериг доста шеметно заменя актьорската професия с тази на режисьор и сценарист, когато печели Златен глобус за филма си "Lady Bird”. За същия филм тя получава номинации за Оскар за режисура и сценарий.

Джейн Кемпиън

Сценарист, продуцент и режисьор

Джейн Кемпиън е дъщеря на хора на изкуството, затова не е чудно, че през 70-те тя напуска родната си Нова Зеландия, за да учи в театрално училище в Лондон и после завършва визуални изкуства в Сидни.

Кемпиън започва своята кариера с късометражен филм "Peel” през 1982г. и печели наградата в Кан в тази категория. Седем години по-късно тя навлиза и в пълнометражното кино с дебютния й филм "Sweetie”. Най-голям международен успех Джейн Кемпиън има с "The Piano” през 1994г. - филмът й донася наградата за най-добър режисьор в Кан и Оскар за най-добър сценарий, а Кечпиън получава и номинация за Оскар за режисура. През 2016г. тя получава орден за заслуги към изкуството на Нова Зеландия.

Андреа Арнолд

Британката пробива в шоубизнеса още като като дете с роли в телевизионните сериали, но се отказва през 90-те и започва да учи филмова режисура. Това очевидно е било правилното решение, защото оттогава тя постига сериозни успехи в тази професия.

Андреа Арнолд печели Оскар за късометражния си филм "Wasp” през 2004г., а след това се прочува още повече с "Red Road”, който е в традициите на фон Триер и печели наградата на журито на фестивала в Кан през 2006г. За Арнолд като че ли става традиция да печели тази награда, защото я взима още два пъти - за "Fish Tank” през 2009г. и за "American Honey” през 2016г.

Лени Рифенщал

Историята на Рифенщал безспорно е най-интересната и противоречивата в тази класация. Лени Рифенщал изнася танцувални представления от ранна възраст из Европа. След това тя започва да се снима в киното и участва в няколко успешни продукции между 1925-1929г., а през 1932 г. режисира първия си филм – "Das Blaue Licht” .

Въпреки безспорния талант на артиста Лени Рифенщал, личността й остава повече от спорна. Още от началото на кино кариерата й германският фюрер Адолф Хитлер е неин голям почитател и я кани да режисира филм за големия нацистки митинг в Нюрнберг. През 1933г. от заснетия материал  се ражда филмът "Triumph des Willens”. "Триумфът на волята” е въздействащ филм, който се превръща в крайъгълен камък в пропагандното кино и подкрепата на изкуството за нацисткия режим.

С времето Рифенщал попада в кръговете на висшите членове на партията и развива истинско възхищение към фюрера. От това може би необичайно взаимно възхищение на бял свят се появяват още два филма. "Tag der Freiheit: Unsere Wehrmacht” от 1935г. е за мощта на германската армия, а "Olympia” от 1936г. е истинската класика.

Филмът е заснет по повод Олимипйските игри в Германия през 1936г. и съдържа невиждани до този момент иновации, които задават посока на развитие за киното и спортната телевизия за дестилетия напред. "Olympia” е едно от най-известните заглавия на съвремието си, а режисьорът му Лени Рифенщал става знаменитост и културен флагман на нацизма по света.

Рифенщал трудно достига до истината за тираничиня режим на Хитлер, защото е убедена в мотивите му години наред. Тя отива като военен кореспондент към Вермахта при инвазията в Полша през 1939г. и едва не е застреляна от собствените си войници, когато опитва да предотврати масов разстрел в едно село. Въпреки това тя присъства на военния парад на немците в окупирана Варшава.

Въпреки че самата Рифенщал винаги отрича съпричастност към делата на режима и твърди, че не е знаела за Холокоста, тя със сигурност е била много близо до управляващата върхушка. Хитлер лично нарежда да й бъдат дадени пари да заснеме "Tiefland”. Испанците от сюжета на филма са изиграни от цигани от концлагерите, които след края на снимките са върнати обратно там. "Tiefland”е завършен през 1944г. – в същата година, в която братът на Лени – Хайнц е убит на Източния фронт. Филмът не е прожектиран в следващите десет години.

След края на войната Лени не успява да реализира нито един проект. Станала известна като режисьорът на конци на Хитлер, единственият й шанс е колаборация с нейния почитател Жан Кокто, който обаче умира през 1963. След това тя заминава ца Африка, където снима филм за местните племена, но продукцията не е завършена, заради влошената политическа и метеорологична ситуация. Самата Рифенщал едва не загива при транспортен инцидент и изпада в кома.

Лени Рифенщал умира от рак през 2003г. на 101-годишна възраст.