Той спечели изборите с обещание да "не бъде нито ляв, нито десен", но в желанието си да прави реформи младият френски президент открива, че прокарването на широки промени в социалната и трудовата сфера, без традиционна електорална база, има своята цена.

На частични избори миналия месец избирателите в китното градче Понтоаз на запад от Париж показаха ясно, че са недоволни от Еманюел Макрон, лишавайки партията му от място в парламента, като гласуваха за друг кандидат.

Сред основните причини за негодуванието им е орязването на пенсиите - един от начините, по които 40-годишният бивш инвестиционен банкер опита да обезпечи финансово намаляването на данъците върху доходите.

"За пенсионери като мен това е истинско бедствие. Представя се като "най-справедливият" вариант, но това чисто и просто е несправедливост", каза пред пекарната на централния градски площад Иван Мари, 71-годишен пенсионер. "Не това очакваха хората, включително тези, които гласуваха за него. Има усещане за предателство".

Въпреки че икономическият растеж е на най-високото равнище за последните шест години, безработицата спада, а по кориците на чуждестранни печатни медии стоят гръмки заглавия в негова чест като "Макрономания", рейтингът на одобрение на Макрон е на най-ниската точка от изборите - около 43 процента.

И никъде разочарованието не е по-голямо, отколкото при групата на хората във Франция над 65-годишна възраст - същата възрастова група, сред която Макрон имаше най-силна подкрепа на президентските избори миналата година.

В социологическо проучване от февруари беше отбелязан спад от 9 пункта и това стана, след като през януари повечето пенсионери забелязаха, че пенсиите им са по-малки.

Съзирайки възможност след няколко неуспешни предишни опита да отправят предизвикателство към реформите на Макрон - за които той твърди, че ще съживят застиналата икономика - френските синдикати обявиха за днес ден на протести в името на пенсионерите.

Това ще покаже дали ще се стигне до така наречената "пролет на недоволството", на която профсъюзите се надяват; за 22 март са свикани национални стачки срещу правителствените намерения да се разклатят символите на френския "социален модел" като пожизнените работни места в публичната администрация и железниците.

Но засега Макрон не показва признаци, че ще последва утъпкания от няколко френски лидери преди него път да се откаже от икономическите реформи под натиска от улицата.

"Знам, че искам усилия от най-възрастните, че понякога някои от тях изпитват недоволство", каза по-рано този месец Макрон при посещение в областта Шампан, където един пенсионер публично се оплака пред него.

"Това не ме прави популярен - но няма да се извинявам", каза той след това пред репортери в своя нападателен - а според някои арогантен - стил, станал негова запазена марка.

Вътрешни хора от Елисейския дворец заявиха, че щом още от началото на мандата Макрон е решил да помете с вълна от реформи законно придобити права, за тях е било ясно, че няма как да последва период на безметежно управление.

Въведените от президента мерки за по-лесно наемане и уволнение на служители и намаляване на "данък богатство", като същевременно се отложи повишаването на социалните разходи, освен пенсионерите отблъснаха много от левите избиратели, които през 2017 г. преляха към него от лагера на традиционната левица и съставляваха почти половината от електората му.

Сега само малко повече от една трета от хората с леви убеждения подкрепят Макрон при 43 процента при тези с десни, сочи проучване за месец март на ИФОП/Фидусиал. 

Причината са политическите му решения - но и неговият стил", каза социологът от Института за политически изследвания в Париж Брюно Котре, който неотдавна направи изследване за възприятията за Макрон сред група хора (така наречената "фокус група", както наричат този тип изследвания в маркетинга).

"Някои от използваните думи, дори от някои от гласувалите за него, са особено негативни: "Той е надменен, отнася се с презрение, обича да се показва на международни конференции", каза той.

Но Котре заяви, че реформаторското увлечение на Макрон и видимата му решимост да разбие "специалните привилегии" са се натъкнали и на по-дълбоко вкоренена характеристика на френския начин на мислене.

Това е нещо, което френският социолог Филип д'Ирибарн нарече "логика на честта" - гордостта, която французите изпитват от системата на права и задължения за всички групи работещи, наследена от предреволюционната епоха.

"Във Франция усещането за накърнена чест е една от най-големите пречки за реформите", каза Котре, добавяйки, че това е особено присъщо за публичния сектор, в който са заети 5 милиона души.

"Това е френска културна специфика, наследена от историята, която е много важна. Не можеш да реформираш публичната администрация единствено с мениджърски доводи, както прави Макрон."

По тесните средновековни улички на Понтоаз, който през последните десетилетия се люшка между лявото и дясното, хората изказват по-директно мнението си за младия президент центрист.

"За него нещата стоят така: правя това, което кажа - примирете се. Без значение дали сте съгласни или не - гласували сте за мен, така че това е положението", заяви 61-годишната Анита Делие, пенсионирана служителка от публичната администрация. "Прекалено неолиберален е за моите възгледи."

Превод на български: Владимир Сахатчиев, БТА 

Мишел Роз от Ройтерс