Българо-немската копродукция A Better Life свързва международната и българската артистични програми на тазгодишния десети юбилеен ACT Фестивал за свободен театър - витрината на най-доброто и интересното на независимата сцена.

Спектакълът, който се играе на 19 октомври (понеделник) от 19:00 в ДНК, пита какъв може да бъде мечтаният от всички “по-добър живот” и какво бихме могли да го направим, за да го постигнем.

В него авторите и изпълнители Ива Свещарова, Вили Прагер и Мартин Щиферман се базират на изследване, фокусирано върху историите на възрастни немски граждани, живеещи в бедност, които се преместват в България, и млади българи, установили се в Германия, за да работят в областта на медицината и социалните услуги.

За процеса, откритията и въпросите в спектакъла разговаряме с Ива и Вили… 

Спектакълът е създаден преди COVID-19 кризата, но въпреки това се питам как се ръководи един такъв голям международен проект, след като всички сте на различни места?

Вили: Такава беше практиката преди Covid-19 за всички международни продукции. Както ние, така и международните ни колеги, бяхме свикнали да отиваме в някой град и да заживяваме там за известно време, докато трае продукционният период. Някой път сме оставали и за по-дълго. Разбира се, преди да се случи всичко това, са дълги месеци наред разговори в Skype, писане на проекти, бюджети  и дискусии.

Ива: Има вече разработени инструменти, които позволяват да се работи онлайн сравнително добре. При ясен план и регулярни онлайн срещи е възможно да се започне ползотворна работа и да се направят нужните проучвания. Разбира се, идва моментът, в който дистанционната работа спира процеса и тогава е необходимо да се намери едно общо физическо пространство, което да обедини идеите и екипа.  

Преди създаването на проекта сте направили проучване. Кое е нещото, което най-много ви изненада при отчитане на резултатите?

Ива: A Better Life е резултат от дълго проучване на миграционните процеси на германски пенсионери, които се заселват в България и млади българи, които учат и работят в Германия. От направените интервюта  с германци и българи, усетихме много самота, тъга и носталгия, но въпреки това, всички бяха направили много компромиси и остават готови за нови, с голямата надежда, че един ден ще живеят "по-добър живот”. Идеята за "по-добър живот” се оказва нещо, което е флуидно и в постоянна промяна. В момента, в който се постигне някакво ниво, което би било предпоставка за нещо "по-добро”, то веднага преминава в даденост и губи изначалната си сила. Тогава желанието за повече и повече, материално и нематериално, формира нова цел за преследване, и преформулира първоначалната идея за "по-добър живот”.

Успяхте ли да стигнете до отговор на въпроса: "Какво значи днес по-добър живот?“

Вили: Свобода и стремеж.

Ива: Трудно е да се формулира конкретен отговор, защото, ако днес има една представа за "по-добър живот”, то утре тя би била различна, променена от постоянния копнеж за реализация.

Какво послание бихте искали да отправите към хората чрез този проект?

Вили: В нашите работи се стремим за създаваме преживявания в публиката, да ги накараме да мислим заедно по избраната тема, да им даде възможност да се съгласни или не с нашата теза.

Ива: В представлението има кодирани и неизказани директно наши лични мисли по темата. В работата ни никога не предлагаме ясно формулирано послание, защото за нас е важно публиката да вземе това, което за нея е важно и да възприема представлението по свой начин. Все пак, ето един цитат от представление, който е един от тези наши скрити мисли: "Да скочиш е страшно. Но знам, че ако никога не скоча, парашутът ми никога няма да се отвори.”

До каква степен изкуството "прави животът ни по-добър“?

Вили: Дали го прави "по-добър“ не знам, но със сигурност го прави по-смислен. 

Ива: Не знам дали изкуството "прави животът ни по-добър”, но съм сигурна, че зарежда и предлага различни гледни точки за всичко около нас.

Тази година ACT Festival празнува своята 10-годишнина. Според вас какво е бъдещето на свободния театър?

Вили: Честито!!! Бъдещето на свободните изпълнителски изкуства зависи до голяма степен от структурните и финансовите стратегии. Свободните артисти от години създават едни от най-иновативните и вълнуващи проекти. Проекти, които се показват на редица международни фестивали и платформи. България заяви преди години  кой политически път иска да следва. Театърът е част от него.

Ива: Уау, вече на 10 години - прекрасно! Продължавайте в свободен полет да създавате всяко следващо издание на фестивала. Бъдещето на свободния театър, според мен, се намира пред пропаст, особено след появата на Covid-19. Работата на организации и артисти, работещи в този сектор, е силно нарушена и последствията ще са дълготрайни. Обезпокоителна е тенденцията на изнасянето на събития в дигиталното пространство, разбира се, ситуацията налага това, но е необходимо да се търси баланс между живо и онлайн съдържание в този така несигурен период.

Може ли да посочете 3 причини, които да ни накарат да гледаме повече свободен театър?

Вили: Имаше една реклама, която ще перефразирам “Independent theatre connecting people”.

Ива: Разместване на мисловните пластове; по-различно естетическо преживяване; сетивна провокация.