Когато се говори за депортации по време на тоталитарното управление на Сталин, една от първите асоциации, които изниква в съзнанието, при това с основание, е за Сибир и многобройните градове - затвори, в които живота си приключват неопределяем брой хора.

През 20. век обаче Казахстан се превръща в убежище за цели народи, които по време на сталиновия режим са били депортирани по различни причини - корейци, поляци, германци, кавказки етнически групи, калмици и татари, които са насилствено прогонени от териториите, които до този момент обитават. В местата на депортация, където са задължени да се трудят под определен режим, повечето хора полагат неимоверно старание и усилия, защото си представят, че това ще доведе до облекчаване на режима им и съответно ще им позволи да се завърнат по родните си места по-рано. По време на управлението на Сталин обаче това се оказва невъзможно.

Във връзка с аграрната реформа, която провежда, Сталин предприема редица действия, които претендират да имат за цел да насърчат населването на многобройните празни пространства в СССР, които могат да се поддадат на земеделска обработка. Това довежда до изселването на повече от 3 милиона души в териториите на Сибир, което от своя страна пък води до обработването на хиляди декара земя.

Тогава се създават и специалните и добили печална полулярност по-късно вагони "Столипин". Идеята е те да могат да извозват "доброволните" изселници по възможност с техния добитък и инвентар, поради което се състояли от купета, заедно с товарна част, в която следвало да се превозват животните. Разбира се, планираната миграция на цели народи в рамките на създадения съветски съюз, се оказала насилствена, тоталитарна и преди всичко утопична идея и скоро тези вагони започнали да се използват за принудителното изселване на хората, а частта, създадена за пренос на добитък, служела за транспортирането на политически затворници, които били наказани поради по-тежки престъпления. По правило всяко деяние се разглеждало като повече или по-малко посегателство срещу социлиалистическия ред…

Няколко години преди описаните събития Казахстан е поразен от гладна криза, която води до смъртта на стотици хора, а заедно с това и на селския добитък, който служи за препитание на местното население. И тъй като казахстанската територия се оказва опустяла след преживяването на гладната криза, съветското правителство решава, че е подходящо да я "запълни" с нови хора.

Именно по това време на територията на съвременния Казахстан започва създаването на мрежата от лагери на ГУЛАГ. Отдалечеността от европейската част на Русия и слабо населените земи на Казахстан го правят подходящо място за тези цели. По този начин лагерът се оказва не само лесен за охрана, но и достатъчно отдалечен, така че изпратените там затворници да нямат никаква възможност да се върнат, дори да бъдат освободени, така че в последствие да могат да претендират за присвоените им преди депортирането земи. Така постепенно лагерната мрежа се развива и "тематично" се създават лагери за хора, обвинени в извършването на различни видове престъпления. Тогава е създаден и женският лагер АЛЖИР, в който при ужасяващи условия са задържани десетки хиляди жени - често съпруги на партийни членове.

Пак по това време започва да се извършва една слабо засегната в историята депортация - на корейците, намиращи се на територията на СССР. Сред множеството обяснения на причините за подобен политически акт са параноите, които съветското правителство има, за възможна корейска шпионска мрежа, която би била много опасна при евентуална война с Япония или Китай. По това време в Приморския край корейците съставляват около една трета от местното население, поради което те трябва спешно да бъдат презаселени.

По това време в Казахстан започва отглеждането на ориз и новите заселници се оказват много полезни със своите знания за развитието на местното земеделие. Въпреки това при депортирането си много от хората са настанени в товарни вагони и поради суровите условия на транспортирането умират.

Първоначално статутът на корейците в Казахстан е по-благоприятен в сравнение с другите репресирани хора. През 1945 г., малко преди обявяването на война на Япония, Берия разпорежда всички корейци да бъдат поставени под специален режим, всъщност давайки им статут на изгнаници.

Друга странна депортация на цял един народ на територията на Казахстан са кавказците - те са заподозрени за връзки с фашисткия режим, макар и да е трудно да се обясни как е възможна подобна причастност на хиляди хора едновременно. В резултат на това Берия се заканва, че ще се заеме с ликвидирането на цялата Чечено-Ингушетия и хиляди хора отново са изселени към териториите на днешен Казахстан.

След обявяването на войната с Хитлер, по подобни причини, в Казахстан са изселвани стотици хиляди поляци и германци. Последните се намират под специален режим на наблюдение до 70-те години, когато за първи път им е позволено да се придвижат обратно към местата, откъдето са депортирани, при това под специален режим на наблюдение.

Ето как депортацията като насилствен метод, който тоталитарно ограничава свободата на движение, временно превръща територията на Казахстан в място на затворническа смърт и процъфтяващо земеделие. Парадокс, който и до днес бележи картата на бившия СССР.