Литературата и киното са неразделно свързани, както писменото изкуство захранва визуалното толкова отдавна и с толкова много образи, че е трудно да се изброят всички. Някои от литературните персонажи обаче стават толкова популярни сред читателите, че след това без проблем завладяват и екрана. В пълнометражни и късометражни филми, телевизионни серии, анимации, мюзикъли и всякакви форми на филмово изкуство историите на тези герои се мултиплицират могократно през времето и това прави имената им нарицателни.

Ето кои са те:

Тарзан

Александър Скарсгард, The Legend of Tarzan (2016)

Историята на човешкото дете, отгледано от маймуните и сблъсъкът му с цивилизацията е повече от благодатна тема. Първият текст за благородния дивак излиза в списание The All Story през 1912 г., а авторът Едгар Райс Бъроуз едва ли е подозирал, че неговият персонаж ще влети, вкопчен в лианата си, право в сърцето на съвременната попкултура.

С времето около Тарзан се образува огромна фен база и други хора започват да пишат истории с него като главен герой, като по този начин създават истинска вселена, която гравитира около краля на джунглата.

На екрана Тарзан надава своя вик общо 48 пъти, като в препаската му влизат общо 24-ма актьори. Любопитното е, че първият филм за него, създаден в далечната 1918 г., "Tarzan of the Apes", е без звук, а в главната роля е Елмо Линкълн.

Филип Марлоу

Хъмфри Богарт, The Big Sleep (1946)

Марлоу е продукт на редица персонажи преди него и от своя страна вдъхновява мнозина други след себе си. Марлоу е опасен, без да е агресивен, схватлив е, но не толкова, че да излезе от отпадните води на социума, в който плува, и не е лош по душа, просто е частен детектив. Основното, с което се занимава този герой, е да разкрива случаите, докато ги обвива в сарказъм. Междувременно основно пие, целува красиви жени и отнася пердаха. Гениално.

Реймънд Чандлър експериментира с персонажа и името му в някои по-ранни творби, но в завършения си вид Марлоу се появава за първи път на страниците на книгата "Големият сън" през 1939 г. Авторът пише още 9 текста с негово участие, а Марлоу става нарицателно име за ноар литературата и киното.

За него не е трудно, защото като персонаж той е достатъчно умен, че да разбира пробойните в системата и не е достатъчно циничен, че да се примири с тях, и в този смисъл налага свои собствени правила в ничията земя между закона и престъпността. Това прави образът му много благодатен за сценаристите, а публиката го харесва, защото го разбира.

Заради всичко това за Марлоу има 11 пълнометражни филма, в които участват актьори като Хъмфри Богарт и Робърт Мичъм.

Бонд... Джеймс Бонд

Бонд е замислен като класен герой в литературата и остава същият в киното, където е дори още по-излъскан и луксозен. Авторът Иън Флеминг използва спомените си като разузнавач по време на Вторта световна война, за да изгради един образ, който е повече като идеалния шпионин, отколкото като истински такъв. Именно това допада най-много на режисьорите и продуцентите. Просто Бонд няма слабо място.

Тайният агент на Нейно Величество е галантен, остроумен и педантичен като класически поданик на короната, докато същевременно е плейбой убиец, който раздава правосъдие като каубой в смокинг. Факт е, че този персонаж всъщност задава тон за съвременните екшън филми още с първото си повяване на страниците на "Casino Royale" през 1953 г. Оттогава Флеминг пише 12 романа и 2 кратки разказа с Бонд като главен герой, а постепенно Холивуд поема щафетата и не спира да екранизира мисиите на шпионина.

В Америка обожават стила на Бонд и филмите за него са снимани в продължение на десетилетия, приходите от тях са огромни, а главната роля е истинска чест. За общо 25 пълнометражни продукции в ролята на британския специален агент влизат актьори като Шон Конъри, Пиърс Броснан, Роджър Мур и Даниъл Крейг.

Робин Худ

Кевин Костнър, Robin Hood: Prince of Thieves (1991)

Робин Худ е английски фолклорен персонаж, който се запазва през вековете, благодарение на по-късни поетични и литературни форми. Все още историците не знаят дали той е бил реална историческа фигура или събирателен образ. Единственото сигурно е, че този персонаж, подобно на Крал Артур, е един от най-любимите на публиката за всички времена.

Историята на благородния разбойник и неговата весела шайка, които обират богатите в гората и дават парите на бедните, има силен социален контекст и това я прави актуална във всички епохи. На екрана той пламенно защитава онеправданите в 69 различни продукции, а Робин Худ в чорапогащи са били общо 24 актьори, сред които Ерол Флин, Шон Конъри и Ръсел Кроу. Може би най-запомнящото се изпълнение на средновековен английски горянин с качулка и лък в ръка остава това на Кевин Костнър в "Robin Hood: Prince of Thieves" от 1991 г.

Франкенщайн

Борис Карлоф, Frankenstein (1931)

Чудовището придобива голяма популярност още като литературен персонаж през 19. век. Оригиналната история на Мери Шели от 1818 г. разказва за младия учен доктор Виктор Франкенщайн, който успява да даде живот на мъртва материя. Чудовището му е ужасно на вид, но придобива човешки емоции и това променя цялата гледна точка върху сюжета. Интересен факт е, че Мери Шели измисля историята като част от предизвикателство между нея и Пърси Шели, Лорд Байорн и Джон Полидори, докато компанията пътува из Западна Европа. Те се обзалагат кой ще измисли най-страшната история и Мери със сигурност побеждава. Известно време преди това са минали покрай замъка Франкенщайн в Германия, известен навремето с алхимиците си. Всичко това, съчетано с готиката на страха, примесен с романтизъм в идеята и в добавка с технологиите, които настъпват с индустриалната револция, правят Чудовището да изглежда привлекателно за киното.

За него са снимани 54 филма, а в неговата роля влизат известни актьори от първата вълна филми на ужасите като Борис Карлоф и Бела Лугоши. В по-нови времена като чудовището на Франкенщайн се превъплъщават Арън Екхарт и Робърт де Ниро.

Хамлет

Кенет Брана, Hamlet (1996)

Датският принц от безсмъртната творба на Уилям Шекспир има трагична съдба по пътя си към лудостта и това му печели интереса на публиката от векове насам. Историята на персонажа е универсална и включва фундаментални теми като дълг и отмъщение, които са толкова значими, че естествено преливат от литературата на екрана.

Хамлет е герой от общо над 206 кино- и телевизионни заглавия, като може би най-известното превъплъщение на големия екран е това на Кенет Брана от едноименния филм от 1996 г.

Дракула

Бела Лугоши, Dracula (1931)

Историята на Дракула е малко по-особена от тази на другите персонажи, защото той е едновременно фикционален и реален персонаж. Известно е, че авторът Брам Стокър използва за прототип брутална историческа личност – средновековния влашки владетел Влад Цепеш. Цепеш означава "набивачът на кол", с което Влад най-често наказва враговете си.  Влахът е сред малцината балкански владетели, които успяват за кратко да се противоставят на османските турци. Той е човекът, който заповядва 20 хиляди пленени османци да бъдат набити на кол по продължението на Дунав. Освен това баща му се е наричал Влад Дракул, защото е членувал в Ордена на дракона, а на влашки дракон е "дракул". С други думи, историята сама оформя идеалния персонаж за Брам Стокър.

Той добавя литературните елементи за средновековен владетел, който става вампир и трябва да пие човешка кръв, за да продължи да съществува. Книгата излиза през 1897 г. и става много популярна още тогава, защото публиката е привлечена от необичайния, мрачен сюжет. Героят вампир е зловещ ловец в тъмната нощ, който обаче се намира в хватката на безсмъртието си и не може да намери покой, а тази драма го прави подходящ за киното. Само на голям екран Дракула оживява 83 пъти в главна или второстепенна роля. Заедно с участията му в тв продукции, екранните прояви на вампира с пелерината стават стотици и това не е нещо, което скоро ще се промени.

Най-прочутите превъплъщения като Дракула вероятно са на Бела Лугоши в "Dracula" през 1931г., на Макс Шрек в "Nosferatu" през 1922 г. и на Гари Олдман в "Bram Stoker's Dracula" на Франсис Форд Копола от 1991 г.

Шерлок Холмс

Кристофър Лий като Шерлок Холмс

Безспорен шампион в категорията е най-опърничавият, най-досетливият, най-ексцентричният и най-обичаният детектив в историята. Шерлок Холмс е представен на публиката за първи път в книгата на Артър Конан Дойл "A Study in Scarlet" през 1887 г. Конан Дойл пише още 3 книги и 56 разказа за него, а героят му се превръща в сензация, която засенчва създателя си още приживе. Предвид особената личност на Конан Дойл не е странно, че той измисля именно този персонаж – странно е само, че толкова прочут окултист, какъвто е писателят, е създател на архетипа на рационалния човек-машина.

Персонажът на детектива от Бейкър Стрийт е представян 254 пъти на кино и телевизия екран, и е записан в книгата на Гинес като литературния персонаж, който най-често оживява на екран. Неговата роля е колкото позната и обичана от феновете, така и много трудна и предизвикателна за актьорите, заради сложната личност на героя и възможностите, които предлага характерът му. Общо 75 актьори приемат предизвикателството да посвирят на цигулката на Холмс и да пушат от лулата му, сред които имена като Кристофър Лий, Питър О'Тул, Джон Клийз, Бенедикт Къмбърбач и Робърт Дауни-Джуниър.