Може да не ви се струва логично, но някои хора с тревожно разстройство обожават да успокояват нервите си с филми на ужасите.

Около 5% от населението на Великобритания страда от генерализирано тревожно разстройство. Аби Мос е един от тези хора и споделя какво представлява това усещане всъщност. Започнала да се тревожи за разни неща, още когато била на пет – те не били толкова сериозни, но в ума й набъбвали до неузнаваемост. На 10 години за пръв път чула за съществуването на кометите – седмици наред едвам заспивала, притеснявайки се, че някоя комета ще се сблъска със Земята. Като тийнейджърка пък смятала, че страда от всяка рядка фатална болест, за която чуела. В зряла възраст Аби не е завършена хипохондричка, но обяснява усещането така:

Представете си някакво леко усещане за страх, малко като страха, който изпитвате, когато се събудите с махмурлук и знаете, че сте направили нещо нередно, но не се сещате какво – ето това усещане, но през почти цялото време.

Аби е щастливка, защото се справя със състоянието си без лекарства. Разчита на редовните тренировки, умерен прием на алкохол и постоянен самоанализ, а когато усети, че се влошава, незабавното решение за нея е филм на ужасите: колкото по-мрачен и страшен, толкова по-добре. Странно. Толкова странно, че Аби си задава въпроса: "Но какво съм аз - някакъв психопат, който извлича утеха от страданието на другите?" Търсенето в Google обаче, както обикновено, доказва, че никога не сте сами, така че тя намира съмишленици. По-късно Аби се допитва и до специалисти, за да разнищи въпроса.

Д-р Матиас Класен от Университета Аархус в Дания изучава психологическия ефект от филмите на ужасите вече 15 години. "Когато гледате филми на ужасите, може да чувствате удовлетворение, но само ако емоциите, провокирани от филма, са контролируеми" – обяснява той – "Още повече, има я дистанцията – ние знаем, че това не е истина - или поне някои части от мозъка ни го знаят – защото има и други в лимбичната ни система, които реагират така сякаш е истина. Не съм изненадан, че някои тревожни хора се лекуват с ужаси. Жанрът ни позволява доброволно - и при контролирани обстоятелства - да изживеем отрицателните емоции."

Д-р Мария Айрънсайд провежда изследване на състояния като тревожност и депресия за Оксфордския университет, използвайки неинвазивна мозъчна стимулация. На практика тя стимулира мозъка с безобидни количества електрически ток, като записва данните от експеримента с доброволци в две групи: хора със и хора без тревожно разстройство. "Част от мозъка ни, наречена амигдала, сигнализира при опасност. А предходни изследвания ни показват, че силно тревожните хора и такива с тревожни разстройства имат хиперактивна амигдала, в сравнение със здрави хора" – казва тя.

Анализирайки мненията в Интернет, Аби стигнала до извода, че е възможно адреналинът, който се повишава заради страшните сцени във филмите, да я кара да забрави временно собствените си тревоги. Д-р Айрънсайд обяснява: "Проучване показва, че ако човек гледа редовно страховити сцени, реакцията на амигдалата му отслабва с времето. При терапияна пациенти с фобии, при която пациентите биват изложени на източника на тяхната фобия (например в тесни пространства или до паяци) след време те се "научват", че този източник не води до негативен резултат, т.е. той няма да им причини нищо лошо и следователно страхът им от него намалява. Това е близо до идеята за страшния филм, макар да не съм сигурна, тъй като по принцип се изисква индивидуален подход според специфичния страх."

Аби винаги е харесвала страшните филми и още от дете това било любимото й занимание с приятели. Психологът Стеф Ховей обяснява: "Тревожността може да се развие поради изживяванията ни като деца, когато сформираме светогледа си. Спомените от насладата да гледаш филми на ужасите с приятели, когато си била малка, биха могли да ти помогнат да се справиш с тревожността, понеже те те предпазват от иначе пресилените, прекомерните ти реакции. Тъй като ти си се сблъсквала с тези чувства на нервност и страх преди, но знаеш, че нищо лошо не ти се е случило, сега си по-добре въоръжена, за да се справиш с тези чувства." На практика филмът на ужасите се явява средство за противопоставяне на страха, докато сте в безопасна среда и в компанията на доверен човек.

Гледането  на страшен филм с приятел ви сближава. Като да се качите на влакче на ужасите или да ядете заедно много люто – изживявания, които са леко луди, но реално съвсем безопасни – след тях се чувствате сякаш сте оцелели, преминали сте през нещо опасно заедно. В страшния свят, в който живеем, да знаеш, че си преминал през нещо страшно, дори то да е било напълно измислено, е странно, но успокояващо.