И на един клик разстояние са всички останали. Море от възможности.

Толкова много информация. Залива ни. Възможностите за комуникация са хиляди. Мобилни телефони, интернет, социални мрежи. Всички тези възможности за обаждания, размяна на съобщения и изчезващо съдържание са идеалната възможност за започване на нови връзки. Без значение какво търсите. Има от всичко по много. Може да е публично. Може и да е инкогнито. Можете да се скриете или да се изфукате. Можете да кръшкате или да бъдете някого другиго. Каквото решите. Според настроението.

Всички тези възможности скъсиха дистанцията между хората и направиха вземането на решения много кратък и необмислен процес.

И докато преди се колебаехме с дни дали да поканим някого на среща, дали да го целунем или докоснем, дали да го наречем с нежни думи, днес емотикони и фамилиарни обръщения се стрелят като картечници в малките часове на нощта.

Няма проблем. Това е светът на неограничените възможности. Бариери почти няма. Вече не се чудим дали човек спи или дали е удобно да се обадим по телефона след 20:00 ч. Вече има онлайн и офлайн.

Всичко е много по-просто и лесно. Освен осъзнаването и разрешаването на последствията.

Всички тези лесни стъпки водят до грешки. Предателства. И горко ви, ако сгазите лука за едната вечер удоволствие, а половинката ви е от старомодните. Още по-лошо, ако редовно си доставяте удоволствие, а не знаете как да се криете.

Едни от най-разискваните теми в женските форуми са тези за взаимоотношенията между съпрузите, изневярата, вземането на решения. Една от най-хитовите теми напоследък разказва историята за жена, чийто мъж системно изневерява в продължение на 10 години. Картите са на масата. Всеки знае, че другият знае. Тя го преживява тежко, но не получава подкрепа нито от децата си, нито от родителите си. Казват й: "Стой си там. Къде си тръгнала на тази възраст? Вие сте семейство. Гледайте да се оправяте." Да речем, че тази жена не е първа младост, ок. Че никой друг не иска тя да му тежи като отговорност или бреме, отново ок. Да речем, че е неоправна и драматизира. ОК. Но какво направи тя – реши да се оплаче съвсем анонимно, за да срещне обективната оценка на други анонимни хора. За да почувства малко емпатия. За да изкара от себе си тези чувства на отхвърленост. За да освободи натрупалото се напрежение под формата на виртуален вик за помощ. Какво да прави? Огромна част от коментарите в отговор са фрапиращи. "Щом не пие и не те бие, стой си там." "Наистина, щом не можеш да си осигуриш финансова стабилност и той не ти посяга, просто си хвани и ти любовник." Оказва се, че голяма част от отговорите са с плашещо прагматична насоченост и приоритизират удобството, снишено до елементарни нужди, спрямо брачната клетва, вярността и откровението в човешките взаимоотношения. Както и спрямо личното достойнство на потърпевшия.

В друга тема, озаглавена "Изневерявате ли на половинката си?" 60% отговарят с "Не, никога", 13% с "Да, случвало се е и не съжалявам", 9% с "Не, но ми се е искало", а 5% са го допускали и съжаляват за това. Конкретиката на семпло зададените възможни отговори в анкетата предполага, че всеки от участниците дефинира изневярата спрямо собствения си морал. За едни изневяра може да бъде сексуално изживяване, а за други – излизане на среща с друг човек без сексуален контакт. По същия начин за някои сексът за една нощ може да не се дефинира като изневяра предвид липсата на чувства. За някои виртуална връзка с размяна на съобщения месеци наред не е изневяра. За други е, независимо от липсата на физически контакт. Това е и удобен начин за участниците да не обявяват личните си съображения и по някакъв начин да избегнат да се самокомрометират и да останат с чиста съвест поне спрямо себе си. Голяма част от свободните отговори надолу в темата хумористично пишат "Засега не."

В крайна сметка, изневярата е нещо, което дефинираме сами за себе си. Спрямо нашия опит, спрямо собствените ни чувства. Някои хора са склонни да минимизират нещата, когато те са в нарушение, а да хиперболизират нечестните спрямо тях постъпки. Най-важното за една връзка е да нямате двойни стандарти спрямо партньора, както и да начертаете строги граници на забранените и позволените неща спрямо двама ви. Защото за някои хора отворените връзки са нещо нормално, освободено и красиво. Те го определят като начин на живот и като начин да имат пълноценни взаимоотношения с други хора, без времето да предизвика "износване" на връзката им. Те са щастливи по този начин.

Други не могат да преживеят подобно предателство. За тях изневярата е нещо повече от секс или случаен флирт. За тях това е непростимо и непреодолимо. А обещанието за вярност пред партньора е нещо свещено. За тях може да бъде опасно да открият, че доверието им не е оправдано. Да установят, че титулярната им роля е станала поддържаща за тях може да доведе до тотално сриване на самочувствието, депресия и отчуждение.

Трети са серийни кръшкачи. Оплитат своите партньори в лъжите си. Понякога и самите себе си, само за да получат сексуално удоволствие и да изпитат нещо различно или забранено. Държат на половинките си, защото са привързани към тях и наистина ги обичат, но са експериментатори по душа и искат да получат нещо различно като физическо удоволствие, за да подхранят егото си, да се задоволят или просто за да се почувстват по-добре.

Независимо от кой тип хора сте, мислете преди да скочите в страстна афера. Независимо дали сте обвързани или не, в последните години обвързването може да бъде изключително скоростен и несигурен процес. Доверявайте се на личния контакт. Не използвайте чат и социални мрежи, за да комуникирате с хората срещу вас. А ако сте обвързани и се случи така, че да ви изневерят, изправете срещу човека до вас и говорете открито с него. Не ползвайте форуми с анонимни души да диктуват действията ви и да вземат решения вместо вас.

Защото в Интернет всички можем да бъдем когото пожелаем.

Вие изберете себе си.