Изложбата на Александър Лазарков и Петър Чиновски превръща понятия като език, път и комуникация в метафори за инфраструктурата на общуването и личното пътуване в реалността. Състояния на противоположност – целенасоченост и случайност, движение и статика, присъствие и отсъствие – намират израз както в материалния свят, така и в духовните ни преживявания.

В тази абстрактно-визуална среда авторите разкриват концептуалната същност на своите произведения. Лазарков представя пластове пътна настилка, сякаш фрагмент от съвременна археология, които метафорично изобразяват наслагването на преживявания, оформящи нашата субективна реалност. Чиновски пък изследва непреднамерените "грешки" – несъвършенствата и случайностите в езика и фотографията, които често се оказват носители на дълбок смисъл.

Творбите внушават усещането за хаотичност и непредвидимост, неизбежно съпътстващи всяко пътуване. Каква е ролята на нецеленасоченото и на "грешките“ в общуването и разбирането? Този въпрос остава отворен, провокирайки зрителя да преосмисли взаимоотношенията си със заобикалящия свят.

Проектът, подкрепен от Национален фонд "Култура“, съчетава радикалност и поетичност, поднасяйки нетипични въпроси към човека и културата. Тази изложба е не просто визуално преживяване, а покана за размисъл върху личното и универсалното.