Източник: Arm Museum

Кой е Велимир Хлебников?

Велимир Хлебников не без основание е определян за един от най-мистичните и странни поети на Сребърния век. Той е преди всичко глас на своето време и именно като такъв изразява предвоенната, тревожна ситуация, в която се намира не само Русия, но и света по това време. Затова не само краткият му, но интензивен живот, но и авангардистките му пристрастия са като метафора на тези дни - лишени от определеност и абстрактни в очакване на една близка лудост.

През есента на 1885 г. в семейството на Хлебникови се ражда Виктор, който по късно ще приеме името Велимир. Той е третото дете - неговите родители са високообразовани хора - бащата е орнитолог, а майката - историк. Заради професиите си, те пътуват често и сменят местоживеенето си. В крайна сметка Виктор започва обучението си в Казан, където е приет във факултета по физика и математика.

В началото на 20 в. Русия политическите страсти вече започват да се разгарят и се организират множество движения, неформални групи, заговори, протести и какво ли още не.

Когато през 1903 г. започват студентските политически вълнения, Виктор или вече - Велимир, взема активно участие в множество демонстрации, в следствие на което е арестуван и прекарва един месец в затвора заедно с останалите протестиращи. След освобождаването си той се връща в университета в Казан, но се прехвърля във факултета по естествознание, където продължава обучението си.

По-късно за Хлебников официално ще се признае, че той е основноположник на руския футуризъм, че е реформатор на поетическия език, установен като норма по това време, но докато е в затвора, той за първи път се опитва да разпространява поезията си сред своите съкилийници, които са неговите първи читатели. Съвсем наивно той прави опит да представи своя пиеса на Максим Горки, който обаче го отхвърля категорично, наричайки го “буревестник на революцията”. В последствие Горки става основоположник на едно друго течение в литературата, което за годините в които е наложено, успява почти да я умъртви - социалистическият реализъм. Хлебников, който измисля нови конструкции и езици и се посвещава на авангардната по това време поезия обаче, не успва да оцелее в това време на революция.

Викор успява да продължи образованието си, занимава се с изследвания, участва в експедиции на орнитолози, публикува научни статии, самостоятелно изучава японски език и се радва на работата на символистите. Началото на войната с Япония оказва голямо влияние върху него - моята теория е че не само той, но в цялост авангардните движения в Русия преживяват войните от началото на двадесети век много тревожно, защото предчувтват катастрофалните промени, които ще настъпят по-нататък. Те, разбира се, са млади, романтични хора, които по свой начин се борят за справедливост и често политически, поне в началото, стават причастни на настъващият нов режим, но това нито идейно, нито реално е истинско съ-участие в идологията на дошлия по-късно социализъм.

Много повече тревога от колкото революционен дух се раждат с имена като Гумильов, Цветаева, Манделщам, Пастернак и Ахматова. През есента на 1908 г. Виктор Хлебников се прехвърля в Санкт Петербургския университет, за да бъде по-близо до центъра на поетичните иновации. Той среща поети и писатели, навлиза в литературните общества на Санкт Петербург и започва сериозно да се занимава с литература.

Запознавайки се с младите прогресивни поети на това време и посещавайки поетични вечери и литературни сценки, Виктор попада под влиянието на символистите. Той е особено близо до поетите Ремезов и Городецки, чийто дом се е превърнал в фокус на възникващото поетично движение.

По това време Хлебников започва да създава стихове и синтезирани думи. Първоначално неговите "моменти” и "облаци” изглежда объркват читателя, но постепенно това се изменя при това толкова много, че неговото име става най-популярното в руския литературен авангард.

За живота на Хлебников и влиянията върху неговата литература може да се каже и напише още много. Той е проводник не само на тревогата, завладала Европа в началото на 20 в., но и на тегненето към фолклора и митологичното, към използването на поетичния език едва ли не по телесен начин, посещавал е Персия и Баку, в армията живее като чужденец на света…

В крайна сметка влиянието, което той оказва върху авангардното движение в изкуството излиза от границите на Русия, преодолява географията, която и самия Хлебников не признава, и от незабележимо се превръща в радикално.

“Когато умират конете – дишат,

Когато умират тревите – съхнат,

Когато умират слънцата – гаснат,

Когато умират хората – пеят.”

Прев. Н. Инджов

 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види