Музиката, или изкуството на музите, както го наричат древните гърци, е най-съвършената форма, с която композиторът изразява своите съкровени чувства, които не могат да се опишат с думи или изобразят върху платно. Такова произведение е симфонията на Роберт Шуман, която той нарича "Пролет" и посвещава на любимата си - известната пианистка Клара Вийк.

Историята на тази любов започва през 1830 г. в Лайпциг, музикалният център на Германия по това време. Като студент по право в местния университет, младият Шуман, противно на настояванията на майка си, отдава голяма част от времето си на музиката. Вдъхновен от творбите на Франц Шуберт, той таи надежда да направи кариера като музикант и композитор. Един ден в салона на г-жа Агнес Карус той чува да свири на пиано едно единадесетгодишно момиче. Това е Клара Вийк, чийто умения са толкова впечатляващи, че Роберт веднага иска да разбере при кого учи. Оказва се, че това е нейният баща - Фридрих Вийк.

Шуман също започва да взима уроци при него и често посещава дома му. Неговата дъщеря с удоволствие слуша пиесите на младия композитор и мечтае да ги включи в репертоара си. Роберт запознава момичето с творбите на любимия си Бах и приказките на Хофман, а то е поласкано от вниманието на 20-годишния младеж, който уви не забелязва неговите трепети, за него Клара е още дете...

Уроците на Шуман при Фридрих Вийк вървят много успешно, но неговите родители продължават да са против музикалната му кариера. Те го преместват в Хайделберг с надеждата, че по-далеч от музикалната столица ще се отдаде повече на правните науки. В Хайделберг обаче Шуман среща професор Тибо, голям ценител на музиката, който го съветва да не погребва таланта си. Така Роберт решава да напише писмо до майка си, в което обявява намерението си да се посвети на изкуството. Младият музикант се връща в Лайпциг и отново става ученик на Вийк. Клара вече е на 17 години, тя е прекрасна пианистка, постоянно концертира и все още гледа Роберт с влюбени очи. Най-накрая Шуман забеляза нейната красотата и очарование. Бащата на Клара вижда, че между тях се зараждат чувства и веднага забранява да общуват дори чрез писма. Според някои причината е бащината ревност, други сочат страха му да не остане без средства, защото голяма част от приходите му идват от концертната дейност на талантливата му дъщеря, трети твърдят, че Вийк е наясно с нестабилната психика на Шуман и иска да предпази дъщеря си. Каквато и да е причината, сагата продължава 6 години, стига се дори и до съд. В крайна сметка съдията разрешава на двамата да се оженят и това става ден преди Клара да навърши пълнолетие. 

Шуман е безкрайно щастлив и през следващата година създава 138 вокални композиции, вдъхновени от любовта, сред които песенния цикъл "Мѝрти" – символичен сватбен подарък за Клара. С осъществяването на брака атмосферата се разведрява и пред младите съпрузи се разкриват перспективи за лично и професионално щастие. По това време цялото творчество на Шуман е посветено на любимата жена. Освен това, понеже музикалните им вкусове се оказват много сходни, Робърт развива композиторския талант на Клара. В сътрудничество с нея Шуман пише музика за цикъла от стихотворения "Пролет" на Фридрих Рюкерт. Премиерата на първата "Пролетна симфония" се осъществява с прякото участие на щастливите съпрузи. "Изпитвам голямо удоволствие да творя… нищо не може да надмине това усещане. Забравям за себе си в продължение на часове и живея изцяло в света на музиката", пише в дневника си Клара. От своя страна тя постоянно свири произведенията на съпруга си и публиката  постепенно започва да осъзнава, че той е велик композитор. 

От тяхната любов се раждат 8 деца. "Децата са истинска благословия, ако можех щях да имам 20", споделя Клара. Роберт е любящ съпруг и баща, но основната грижа за отглеждането и възпитанието на децата поема Клара. Освен това тази невероятна жена продължава да концертира, да твори, да има свои ученици и последователи.

Шуман многократно повтаря на любимата си, че чувства душата й дори от разстояния, чувства дъха й, вижда очите й през десетки, стотици мили. Той е щастлив в любовта и творчеството, но в сърцето му живее тайна болка - страх от загуба на разум.

Шуман знае, че в рода му има наследствени психични заболявания: баща му е с лека форма на шизофрения, а майката маниакално-депресивна психоза. С напредването на възрастта и композиторът започва да забелязва наследствените симптоми у себе си. В дневника си пише за "тъжна меланхолия... слабост и силни нервни атаки".

След пътуване до Русия се появяват първите халюцинации: Шуман се оплаква, че е преследван от тона "ла", а понякога му се струва, че нощем неговата любима му диктува нови музикални теми. Неведнъж Роберт казва на жена си, че "звучи постоянно в главата му". Психичното разстройство дава своето отражение: през 1854 г. композиторът се хвърля във водите на Рейн. Спасяват го, но се налага да го настанят в психиатрична болница, където остава две години и половина.

На 23 юли 1856 г. Клара получава телеграма: "Ако искате да видите съпруга си жив, елате веднага". Йоханес Брамс, който придружава Клара, разказа колко е шокиран от срещата между двамата: "Той лежеше със затворени очи, а тя коленичи до леглото. Позна я и искаше да я прегърне, но нямаше сили да повдигне ръка. Вече не можеше и да говори..." На 29 юли 1856 г. смъртта спасява Роберт Шуман от страданието.