Ето това ще напише Сюлейман I Великолепни, след като среща жена, която превръща отношенията си с Истанбул в това, за което ранният феминизъм само е мечтал.

За името Роксолана и личността, която се крие зад него, има множество хипотези, исторически и литературни свидетелства. Те, разбира се, помежду си си противоречат и взаимоизключват, както и запазените портрети на тази жена легенда. Това, което се знае обаче, е, че Роксолана е име, което стои на една и съща права с това на Сюлейман I Великолепни.

Почти пет века по-късно нейната биография продължава да е все такъв извор на вдъхновение за биографични и драматични сюжети, изпълнени със загадки, легенди и измислици, точно така, както фантазията умее да попълва празнотите, които документалното свидетелство носи в себе си.

Хюррем Хасеки-султан – така са я наричали в Османската империя, докато в Европа е била известна по-скоро със славянското Роксолана. Няма достоверни свидетелства, които да потвърдят нейното истинско име. Литературната версия обаче е, че тя е родена в не особено големия град Рогатин, който по онова време се намира на територията на Полша, а сега – Западна Украйна. Съществува спор и за произхода й, но повечето свидетелства са в полза на това, че тя е била украинка.

Малко се знае и за това как е попаднала в Истанбул, но най-широко разпространената версия е, че тя е дъщеря на свещеника Гавраил Лисовки и след набезите на татарите около 1520 г., била отвлечена и транспортирана от Крим към столицата на империята, където била подарена на Сюлейман I.

Ставайки част от харема на Сюлейман I, Анастасия е преименувана на "Хюррем", което означавало "весела". Скоро този "подарък" става любимата жена на Сюлйман I Великолепни, която той боготвори, пише и й посвещава поезия и прави свой довереник в държавническите дела на империята. Едновременно с това той прави нещо, което историята познава като прецедент – сключва брак с една от наложниците в харема си, която следващите четиридесет години се превръща в женското име, което непрекъснато ще се споменава в една ислямска империя. Това е и първият брак, който султан сключва, при това с жена, която официално е получила свободата си.

За Роксолана султанът въвежда специален пост – хасеки. И през 1534 г. тя става главен политически съветник на Сюлейман I и управител на целия дворец. Разполага с безпрецедентни права да присъства на събранията на дивана, да приема самостоятелно посланици, да води дипломатическа кореспонденция. Нейната власт излиза извън териториите на двореца – тя инициира построяването на няколко джамии, училища, домове за душевно болни хора, както и кухня за бездомни.

Другата страна на монетата обаче, е толкова зловеща, колкото е романтична тази. Сюлейман I и Роксолана имат пет деца – четири сина и една дъщеря, от които оцеляват само момичето и едно от момчетата – Селим, който става наследник. Цената на тази победа обаче е доста кървава – султанът имал над четиридесет брачни и извънбрачни деца, които често се оказвали жертви на убийства – отравяния, нападения и какво ли още не, зад които се говорило, че стои именно най-любимата на султана. Изчезвали безследно и много подчинени, както и жени, които засенчвали нейната власт. Сюлейман I умира осем години след смъртта на Роксолана, а тронът в действителност е наследен от техния син – Селим. По време на неговото управление, започва това, от което Сюлейман I и Роксолана с цялата страст на животите си са отблъсквали – упадъка на империята.