Едгар Алън По днес е асоцииран преди всичко с поезията си, романтическите образи на смъртта, любимата, гарвана, който вещае неизбежността. Той обаче оставя няколко следи след себе си още приживе, защото точно както е по правилата – поетът не е обичал да ги спазва. Един от скандалите, които предизвиква, е решението му да се омъжи за 12-годишната си братовчедка.

Едгар Алън По израства в приемно семейство, тъй като още на тригодишна възраст се оказва изоставен от баща си, а майка му умира. В новото си семейство той израства в охолство, като разглезено дете, на което нищо не се отказва. Скоро буйната младост на Едгар Алън По се отразила на неговия баща, който бил принуден да плаща хазартните дългове на сина си. Едгар се записва в армията, където прекарва няколко години, и се завръща у дома си един ден след погребението на своята майка. Баща му настоява той да се промени, но Едгар напуска армията и заминава при леля си в Балтимор.

Г-жа Клем с радост приема племенника си, въпреки че е доста затруднена финансово. Тогава 26-годишният Едгар По се влюбва в 12-годишната си братовчедка Вирджиния. От дете тя бързо се променяла, превръщайки се в красиво момиче, и писателят моли леля си за ръката на дъщеря й. По-изненадващото е, че г-жа Клем се съгласява, но при условие, че Едгар обещае да не влиза в интимна връзка с Вирджиния, докато момичето не достигне физиологична зрялост.

Всички роднини се оказват против този съюз, така че бракът между влюбените тайно е сключен на 22 септември 1835 г. Свидетели са само г-жа Клем и свещеникът. Надеждността на събитието се потвърждава от марка в общинския регистър. Междувременно Вирджиния вече мечтае за положението на омъжена дама и трудно разбира защо нейната сватба не съответства на великолепната организация, която винаги придружава подобни събития, и защо всичко трябва да се пази в тайна.

След известно време Едгар Алън По се жени отново за съпругата си, но вече открито. Новината, че писателят живее с бедната си леля предизвиква съчувствие у роднините му, така че те започват често да изпращат пари на г-жа Клем. С течение на времето те научават за сватбата на Едгар и Вирджиния и осъзнават, че те просто са били измамени. Следователно на 16 май 1836 г. се провежда още една церемония. Но тук на По се налага да прибегне до хитрост. Налага се да се декларира възрастта на Вирджиния и, за да бъде позволен този брак от общината, момичето е записано като 21-годишно, докато реално е само на 14, а Едгар Алън По и леля му убеждават длъжностните лица, че момичето просто изглежда младо.

След сватбата Едгар най-после намира покой и заживява идиличен и щастлив семеен живот. Той чете на Вирджиния своите произведения, а тя е щастлива в ролята на омъжена жена. За съжаление, тя се разболява от туберколоза и се оказва, че умира от същата болест, която преди години е отнела на Едгар и неговата биологична майка. Вирджиния е негова муза както приживе, така и след това, макар че неговата лична история продължава като тъжно логично допълнение на случилото се. Ето и само няколко реда от стихотворението му "Анабел Лий":

Преди години много, отдавна

живя в царство сред морски треви

девойка, която познаваш

със името Аннабел Лий.

От мене обичана тя бе тогава,

любовта си към мен не прикри.

Тя беше дете и аз бях дете

в това царство сред морски треви.

Любов, по-прекрасна от всяка любов,

ни свързваше с Аннабел Лий.

Любов, на която белите ангели

нямаха право дори.

Затова и отдавна, много отдавна,

в това царство сред морски треви

целуна я вятър, от облака слязъл

и хладна е Аннабел Лий.

Знатен родственик взе я от мен

и далеко, далеко от мене я скри

там, зад стените на гробница сита,

в царство сред морски треви.