В началото на 18. век във Франция се ражда Емили дьо Шатле (1706 –1749). Въпреки предразсъдъците по онова време и господстващият сексизъм, тя успява да се докаже като забележителен учен в областта на математиката и физиката. На 31 години публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня, в която предсказва природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване. Освен научните си интереси, тя е тази, която се наема да преведе от латински на френски "Математически начала на натурфилософията” на Нютон. Нейният невероятен  интелект и философия за живота я правят една от най-забележителните личности на своето време.

Единствено момиче от шестте деца на заможно благородническо семейство, тя получава завидно образование във време, когато моделите за обучение на момичетата и момчетата са напълно различни. Баща ѝ забелязва невероятните ѝ способности и жажда за знания, затова тя учи заедно с братята си.

Преди да навърши 15, владее гръцки и латински, говори английски, италиански, немски, математиката ѝ е най-любимият предмет, освен това практикува езда и фехтовка.

Емили се омъжва на 18 години за 30-годишния маркиз дьо Шатле. Бракът, който очевидно е уговорен, всъщност се оказа изгоден за нея. Съпругът й е ангажиран с държавни дела и отсъства често, така тя разполага с достатъчно време за своите интереси. Възползва се от социалния кръг на маркиза и бързо се обкръжава от съмишленици, с които се събира и обсъжда философски и научни теми. Също така се наслаждава и на обикновените удоволствия от живота като пиене на чай с дамите от нейното обкръжение и грижите за децата, в които се стреми да развива любопитството и интереса към познанието. Жаждата ѝ за знания е неутолима. Тя не само превежда Нютон, но  коментарите, които прави върху неговия труд, включително формулите, които извежда, се оценяват и изучават дори днес наравно с написаното от Нютон.

Мъжът, който променя всичко: появата на Волтер

Волтер (1694-1778), известен френски философ и писател, е една от най-важните фигури в епохата на Просвещението (края на 17. век – началото на 19. век). Още приживе той е европейска знаменитост с голямо влияние сред интелектуалния елит. В своите творби той подчертава силата на човешката мисъл, науката, уважението към природата и човечеството.

Бракът на Емили с маркиз дьо Шатле е доста отворен. И двамата имат други връзки. С Волтер Емили се познава преди тя да се омъжи, но съдбата решава да ги срещне отново при много екстремни обстоятелства: Волтер бяга от Париж, преследван от заповед за арест, след като публикува "Философски писма”, един от най-полемичните си трудове. Тогава Емили го приютява в замъка Сире, собственост на мъжа ѝ, и двамата стават любовници.

През следващите години любовта, приятелството и науката свързват техните животи. Емили оказва голямо влияние върху работата на Волтер, твърди се, че някои от най-известните му творби са редактирани от нея.

Но какво става със съпруга? Въпреки интензивната си любовна афера с Волтер, тя продължава да е омъжена. Съжителството на двамата в замъка става явно с негласното одобрение на маркиза, който от време на време ги посещава, за да избегне обществения скандал.

По принцип инакомислещата и прекалено освободена за времето си мадам дьо Шатле е обект на много критики относно начина си на живот и връзката с Волтер, на които тя отговаря така:

"Съдете ме за собствените ми способности или за липсата на такива. Не ме възприемайте като придатък на някой велик генерал или известен академик, на тази звезда, която блести в двора на Франция, или на някой прочут автор. Аз съм завършена личност, отговорна за себе си, за всичко, което съм, и за всичко, което казвам”.

Възхищението между Емили и Волтер е взаимно, на корицата на "Елементи от философията на Нютон" на Волтер, Емили е изобразена като негова муза. Интелектуалната връзка помежду им е съвършена и те живеят заедно в продължение на 15 години. Библиотеката, която събират, има повече от 21 хиляди тома, много повече от някои университети по онова време.

През 1744 г. любовната връзка между двамата се разпада заради изневярата на Волтер с мадам Денис. Въпреки това те остават приятели, продължават да живеят заедно и да работят върху научни въпроси, които ги вълнуват.

През 1748 г. Емили се запознава с Жан Франсоа дьо Сент-Ламбер, поет, по когото си изгубва ума. Младият мъж е красив и интелигентен, и те започват връзка. Не след дълго тя забременява, но новината не я радва. Вече на 42 години има ужасното предчувствие, че раждането няма да е лесно. Въпреки всичко дъщеря ѝ се появява на бял свят, но тялото на Емили не успява да се възстанови, след една седмица умира от родилна треска. Според други източници, причината за смъртта е белодробна емболия. Волтер, Сент-Ламбер и нейният съпруг стоят до смъртно ѝ ложе. На година и половина умира и дъщеря ѝ.

По повод трагичното събитие Волтер пише: "Не изгубих само любима жена, а половината от себе си. Една душа, за която изглежда моята е била създадена”.