Всяка епоха има свои собствени герои и бляскави личности. Историята показва, че Ал Капоне е име, което дълго време ще бъде оценявано противоречиво (може би дори в легендаризираната светлина на Робин Худ), защото от една страна той е гангстер и убиец, организатор на бардаци, рекетьор и какво ли още не, но от друга – успява да се утвърди като бизнесмен, който се грижи за нуждите на обикновените американци. Разбира се, заради финансовата изгода, той успява да пробие сухия режим, но освен това е и филантроп, по време на Голямата депресия отваря мрежа от безплатни трапезарии за безработни в Чикаго.

Алфонс Габриел Капоне е роден на 17 януари 1899 г. в Бруклин в семейство на имигранти от Италия. През първата половина на ХХ век в САЩ има около четири милиона италиански имигранти, така че италианската диаспора заема значително място в американското общество. Бащата на Капоне бил фризьор, майка му работила като шивачка, а в допълнение към Алфонс, в семейството се родили още осем деца. 

Началото на века трудно би могло да се нарече спокойно за американците като цяло и по-специално за италианските имигранти, но основните проблеми на Ал Капоне са свързани не толкова с ехото и последиците от Първата световна война, колкото със собствената му буйна природа. По-късно неговите наклонности ще бъдат наречени психопатични; на четиринадесет години е изгонен от училище за нападение на учител. Разбира се, момчето с готовност поема пътя на улицата и бързо попада в бандата на един от нюйоркските гангстери - Джони Торио.

Младият италианец, който се отличава с голяма физическа сила и с експресивна натура, работи известно време като бияч в билярден клуб. Там, наред с други неща, той научава правилата на играта и дори спечели местни турнири един след друг, но основният му доход идва от хазарта.

След поредица сблъсъци с конкуренти, Ал Капоне заминава за Чикаго, където трябва да изпълнява ролята на охранител на Джони Торио.

От началото на 1920 г. в САЩ влиза в сила т. нар. сух режим, който забранява употребата на алкохол - забрана, която е отменена едва след тринадесет години. Но осемнадесетото изменение на Конституцията, което забранява производството и продажбата на алкохол, не може да спре обикновените американци да пият. Ето защо, това е времето на разцвета на всякакви контрабандисти и нелегални производители на алкохолни напитки. Сред тях, разбира се, е и Капоне. Бандата на Торио не е единствената в Чикаго, която се стреми да осигури на гражданите алкохол, конкуренцията между групите довежда до истинска вътрешна война, в която Капоне успява да се отличи като волеви и безскрупулен играч.

През 1924 г. самият Торио става жертва на нападение, което почти го убива. След като се възстановява след трудна операция и лечение, той предава ръководството на Капоне и така за седем години той се превръща в един от най-влиятелните хора в Чикаго. Това обаче го поставя в непрекъснат риск от покушение и специално за него е създаден брониран кадилак с бронеустойчиво стъкло, а задният прозорец може да бъде свалян, за да се стреля по евентуални похитители. Има слух, че впоследствие същият този автомобил е послужил на Франклин Рузвелт.

Нелегален алкохол, проституция, хазарт, рекет – са нещата, които на практика превръщат Ал Капоне в истински подземен крал. През петте години от 1924 до 1929 г. в града са убити над петстотин членове на различни престъпни групировки, главно в резултат на сблъсъци между клановете. Капоне бива обвинен за организатор на клането на Свети Валентин, когато през 1929 г. са убити седем човека от съперническа банда.

Многомилионното богатство на Капоне неизбежно го свързва с политиката и неговите пари бързо се превръщат в една от основните инвестиции на кмета на Чикаго по това време – Уилям Томпсън, който успява да се задържи на власт в благодарение на връзките си с подземния свят. Капоне от друга страна се чувства още по-резистентен по отношение на закона и полицейската власт.

Може би самият Капоне е планирал политическа кариера за себе си в бъдеще, но през 1929 г. е арестуван във Филаделфия за абсурдно невинното обвинение за незаконно носене на оръжие. Той прекарва една година в затвора, но от друга страна е включен в списъка на най-опасните престъпници. По това време в страната вече е започнала Голямата депресия - финансова криза, довела до загуба на работа за почти една четвърт от пълнолетните американци. Хората не просто губят източниците си на доходи, но и домовете си и дори насъщната си прехрана. При тези условия откриването от Капоне на мрежа от безплатни трапезарии за нуждаещите, се превръща в акт, който започва да му носи противоречивата слава на благодетел на бедните. Около 2200 жители на Чикаго посещават столовите на Капоне всеки ден, а на Деня на благодарността през 1929 г. са приети около пет хиляди посетители.

Така странната благотворителна дейност за най-нуждаещите се оформя образа на Капоне като все по-позитивен. Едновременно с това, за редица служители на реда изпращането на Капоне в затвора се превръща във въпрос на чест и начин за отмъщение за непрекъснатото кърваво погазване на закона. 

През юли 1931 г. Капоне се явява пред Федералния съд и през май 1932 г. е осъден на 11 години затвор по обвинение за укриване на данъци в размер на 388 хиляди долара. След пристигането си там, той преминава медицински преглед и е диагностициран със сифилис и гонорея, както и симптоми на силна абстиненция, причинени от пристрастяване към кокаин и увреждане на носната преграда.

В затвора Капоне работи в магазин за обувки по осем часа на ден. Влошеното му здраве не му позволява да се защитава от нападенията на други затворници. Той успява да си издейства защитата на някои от затворниците, които съответно се надяват на същото, в случай, че излязат на свобода. Тази ситуация в крайна сметка поражда слухове, че Капоне има привилегии, поради което през 1934 г. е преместен в затвора на остров Алкатрас.

На 23 юни 1936 г. Капоне получава повърхностна рана от нож от затворника Джеймс Лукас. В Алкатрас психичното здраве на Капоне се влошава поради прогресиращия невросифилис и той прекара последната година в затворническата болница - повечето писма, които той пише по време на лишаването си от свобода, звучат нелогично и несъгласувано. Поради лошото здраве присъдата му е съкратена и на 6 януари 1939 г. е освободен и преместен в калифорнийската федерална пенитенциарна институция на остров Терминал, за да изтърпи присъдата си за неуважение към съда и е освободен на 16 ноември същата година.

След освобождаването си Капоне е изпратен в Балтиморската болница Джон Хопкинс за лечение на пареза (причинена от напредналия сифилис), но те отказват да го приемат заради репутацията му. В резултат той е приет в мемориалната болница на Балтимор, на която по-късно Капоне дарява в знак на благодарност две японски плачещи череши. След няколко седмици на стационарно амбулаторно лечение Капоне, който не се възстановява, напуска Балтимор  и отива при жена си и сина си в семейното имение във Флорида. През 1946 г. неговият лекар и психиатър от Балтимор стига до заключението, че Капоне вече има психиката и интелигентността на 12-годишно дете. На 21 януари 1947 г. Капоне претърпява инсулт, от който започва да се възстановява, но след това заболява от пневмония и на 25 януари, на 48-годишна възраст си тръгва от този свят, заобиколен от семейството си.

Вероятно всяко едно изречение от биографията на Ал Капоне може да бъде основа за роман или филм. Това, в немалка степен, става реалност и по един криволичещ начин психически нестабилната му личност, обогатява световната култура днес. Може би това е така, защото всеки от нас успява да намери в себе си един престъпник, ужасяващо способен на всичко, за да постигне безгранична власт и величие и в същото време - търсещ закрила като абсолютен бедняк.