Александър Перил от Франс прес

Въпреки започващото днес в Аржентина съдебно дело за корупция срещу нея, бившата президентка Кристина Фернандес Киршнер продължава политическата си дейност: неизменно войнствена, тя ще се бори да се върне на власт, този път като вицепрезидент.

Шейсет и шест годишната адвокатка ще бъде съдена за незаконно облагодетелстване при възлагане на обществени поръчки, за пране на пари и лично обогатяване, а също за това, че е оглавявала администрация, изисквала подкупи от предприятията. Тя твърди, че е невинна.

Кристина Киршнер казва, че е мишена на политически заговор, организиран от президента дясноцентрист Маурисио Макри.

"Станах жертва на най-свирепата и безмилостна кампания от лъжи и клевети", заяви тя миналата седмица.

Децата й - 42-годишният й син Масимо, който членува в същата партия, и дъщеря й Флоренсия, режисьор на документални филми - също са изправени пред съда.

Хвалена и ненавиждана

КФК, както я наричат в Аржентина, вече е подведена под отговорност в десетина дела за корупция, но процесът, започващ днес, вероятно няма да е последният и не е насочен само срещу нея. В полезрението на правосъдието попада корупцията от епохата "Киршнер" - нейните два мандата (2007-2011 г. и 2011-2015 г.) и мандатът на съпруга й Нестор (2003-2007 г.).

Ако не беше имунитетът й на сенатор, бившата президентка щеше да е в предварителния арест в компанията на някогашния си министър на планирането Хулио де Видо и бизнесмена Ласаро Баес, които днес ще застанат заедно с нея на подсъдимата скамейка.

Киршнер е хвалена от около една трета от избирателите - най-онеправданите, но е ненавиждана от мнозинството аржентинци.

Сенаторката от лявата перонистка партия "Гражданско единство" би могла отново да спечели президентския пост, както показват сондажите, но тя реши да предложи водещата роля на Алберто Фернандес, с когото беше скарана 10 години, и да се задоволи с кандидатурата на вицепрезидент.

Първата жена президент на Аржентина защитава най-бедните и има слабост към костюмите на известни модни къщи.

През 90-те години на миналия век тя подкрепи действията на правителството на Карлос Менем, което предприе приватизация и следваше политика, одобрена от Международния валутен фонд. Днес тя обвинява МВФ, че налага икономическата си политика на настоящия президент Маурисио Макри.

Киршнер остави месеци наред да витае съмнение дали ще се кандидатира за президентските избори на 27 октомври. В събота тя обърка сметките дори на собствената си партия, като обяви, че президентското кресло не я блазни.

Отправна точка - Патагония

Кристина Киршнер поддържа жив спомена за съпруга си експрезидент, починал през 2010 г., по чиито стъпки пое и през 2007 г. беше избрана, а после преизбрана през 2011 г. Тя остана в траур няколко години и на всяка публична поява бе облечена в черно.

В послание в събота тя издигна "националните интереси" в приоритет, на който личните амбиции трябва да бъдат "подчинени", и обяви промяна. Наченки на mea culpa ("виновна съм" - признание за вина - Б.пр.)? "Не е нужно да повтаряме това, което направихме между 2003 и 2015 г. Светът е различен, ние също", каза тя.

Когато се женят, Кристина и Нестор Киршнер са студенти по право в университета "Ла Плата", близо до Буенос Айрес. И двамата са адвокати, живеят и работят заедно, първо в провинция Санта Крус в Патагония - техен изборен трамплин, а после и в столицата, след избирането на Нестор през 2003 г. за президент.

"От мига, когато се срещнахме, не сме се разделяли никога", пише Кристина Киршнер в книгата си "Откровено", 300 000 екземпляра от която са продадени само за седмица.

Съпрузите откриват адвокатска кантора и правят състояние в Рио Гайегос, където Нестор става кмет, а после губернатор на провинция Санта Крус. Успоредно с това Кристина е депутат, а по-късно сенатор от тази провинция.

Планът им бил да се редуват на върховния пост в Аржентина. "Смятахме, че трябва да осигурим във времето морален политически процес на трансформация на страната", обяснява тя.

По време на управлението си Кристина Киршнер наложи контрол върху валутния пазар и ограничения върху вноса, скара се с могъщите земеделски производители, водеше щедра социална политика и беше близка с бразилския президент Лула да Силва и президента на Венецуела Уго Чавес.