Много е трудно да пишеш за любим актьор, но още по-трудно е да опишеш личност, на която се възхищаваш. Честно да ви призная през годините Джим като цяло ме плашеше в своите комедийни превъплъщения. Свръхенерегия и свръхталант, които буквално придобиваха нечовешки изражения и форми – през "Ейс Вентура: Зоодетектив" (1994), "От глупав по-глупав" (1994), "Маската" (1994) и "Ейс Вентура: Повикът на дивото" (1995), "Батман завинаги" (1995) и "Лъжльото" (1997).

Там, където сърцето ми почна да приема различно актьора, беше първо в "Шоуто на Труман", а впоследствие тотално ми го взе с играта си в "Блясъкът на чистия ум" с участието на Кейт Уинслет. Изобщо това е един от любимите ми филми за човешките взаимоотношения.

Започнах да му обръщам внимание като личност, след като той открито заговори за психичното си здраве, което се оказва през годините доста разклатено. Защо, има ли обяснение как едни от най-забавните хора на планетата са и едни от най-тъжните и обърканите – какъвто беше всъщност и безкрайният талант – Робин Уилямс.

Богат, беден

Джим е роден на 17 януари 1962 г. в Нюмаркет, Канада, близо до Торонто. Комик от ранна възраст, Кери праща своята автобиография на Шоуто на Карол Бърнет, когато е едва на 10 години. В гимназията учителите му дават няколко минути в края на часовете, за да представя смешки пред своите съученици.

За съжаление, бащата на Джим на 51-годишна възраст губи своята работа като счетоводител. Джим определя баща си като невероятен комик – "винаги най-смешният човек в стаята“, който е притежавал невероятен талант и като саксофонист. Жертва мечтите си заради семейството и започва работа като счетоводител, като в почти пенсионна възраст е уволнен.

Джим разсъждава върху тези събития с огромна тъга, как е много по-тежко, предавайки себе си, да се провалиш в крайна сметка. Тоест доста по-различна е горчивината от един така пропилян живот.

Семейството му започва да изпитва сериозни трудности и се местят в торонтското предградие Скарбъроу, където работят като охранители и разсилни във фабриката Тайтън Уилс. Кери започва да работи на 8-часова смяна всеки ден след училище. Цялото семейство се завръща след известно време в Торонто.

Впоследствие поради лошото им общо финансово положение Джим напуска гимназия и започва да се изявява по комедийни клубове. През 1979 г. отива в Лос Анджелис, забелязан е от важни хора в комедийния бранш. Започва работа в телевизията, което води до първата му голяма роля през 1994 г. като Айс Вентура.

Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в "Маската" и "От глупав по-глупав", като от втория филм печели $7 милиона. Баща му умира малко преди да излезе "Маската", което е една от най-големите трагедии в живота на Джим. Говори се, че е сложил чека си за няколко милиона долара в сакото на баща си малко преди да бъде кремиран. След тези два филма Кери вече има създаден образ на филмова звезда. Нещо, на което е искал да се радва заедно с баща си…

През следващата година играе Гатанката в "Батман завинаги", а после отново е в ролята на Ейс Вентура в "Ейс Вентура: Повикът на дивото". Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в "Шоуто на Труман" (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за Най-добра мъжка роля в драматичен филм. Мнозина предричат дори Оскар, но не познават.

През 1999 Кери се преборва за ролята на комика Анди Кауфман в "Човек на луната" (1999). Много актьори я искат, включително Едуард Нортън, но Милош Форман се спира на Кери, който е роден точно 13 години след Анди Кауфман, емблематичният комедиен актьор на Щатите, въздиган и оплюван. За своето изъпълнение Кери отново печели Златен глобус, но не и Оскар.

Джим Кери продължава да участва в успешни комедии, както и в драми. Критиката посреща добре играта му в "Блясъкът на чистия ум“ (2004), но отново не получава очаквания Оскар.

С любовта шега не бива

В личен план Джим Кери е женен за Мелиса Уомер от 1987 до 1995, има дъщеря, родена през 1987 г., Джейн Кери. От 1996 до 1997 г. е женен за актрисата Лорън Холи, неговата филмова партньорка в "От глупав по-глупав". По време на заснемането на "Аз, моя милост и Айрин" (1999) Кери започва връзка с Рене Зелуегър.

През 2015 заснема едно доста откачено видео към Ема Стоун, което пуска в YouTube. В него той по супер крийпи начин се обяснява в любов на младата актриса. До колко е насериозно, можете  да прецените сами.

От 2012 г. до 2015 г. Кери е в отношенията си с депресивната гримьорка Катрина Уайт (родена на 14 септември 1985 г. † 28 септември 2015 г.). Четири дни преди самоубийството на младата жена в Лос Анджелис двойката се разделя, като Джим заявява, че е против прекратяването на връзката. Става ясно, че Катрина се е опитвала да се самоубие и след смъртта на баща си през 2012 г.

През август 2017 г. Кери пуска на видео портала Vimeo шестминутния филм "I Needed Color" на Дейвид Бушел, в който се представя като "обсебен" художник: "Бях толкова въвлечен в това да рисувам, че нямаше как да се придвижвам в дома си." Филмът показва Кери в студиото му и голяма част от творбите му. В коментар Кери обяснява какво е важно за него в рисуването.

Сега всички фенове на актьора сме доста ентусиазирани, защото по HBO започна нов сериал с негово участие в главната роля. Казва се "Смях през сълзи". Той играе отново телевизионна икона, но този път е емблематичен водещ на детско предаване и част от империя за милиарди. Но когато семейството му започва да се разпада, водещият на детски предавания не може да получи помощ от приказките, басните и куклите. Очакваме да разберем как ще спаси самия себе си и отношенията си с близките и света.

Прозрения

Споменах в началото на текста как Джим Кери във времето през своята лична болка, приемайки я, стана мотиватор за милиони хора по света. С речите си през завършващи студенти или просто с видеата, които заснема. Не той не е луд, както мнозина се опитаха да го оприличат, той просто е мислител на нашето време. Прочетете някои от неговите разсъждения, струва си.

Ето фрагменти от едно изключително ценно интервю с Кери пред "The Talks".

Преминах през много промени през последните години, които наподобяват нещо като духовно пробуждане. Всичко, което правя, е докоснато от въпросите: какви сме ние? Защо сме тук? И отговорът и на двата въпроса е: нищо не сме и няма реална причина да сме тук. Ние сме просто игра на форми.

Докато е млад, Джим неколкократно заявява, че иска да бъде най-добрият актьор, сега мисли така:

"Това, че достигнах до място, където имаш всичко, което някой някога е искал и си осъзнал, че въпреки това си нещастен. Да постигнеш мечтите си и да се окажеш нещастен е огромен шок. Казваш си: "Господи, значи това не е било толкова важно".

В крайна сметка Джим преборва раздутото его и споделя:

"…няма "мен". Индивидуалности не съществуват, а само енергии."

Журналистът реагира с недоумение.

"Да, аз съм това - енергия. Минах през изключително тежки времена през последните години, които не пожелавам на никого, но благодарение на тях разбирането ми за живота стана много по-дълбоко. Да проумееш страданието е пътят към спасението, защото това страдание те прави състрадателен и свободен."

Интервюиращият се интересува как Джим гледа сега на собствените си стари филми, с тези нови открития в ума си.

"Когато играх Анди Кауфман в "Човек на луната" осъзнах, че мога напълно да се изгубя в нечий образ. Щом филмът свърши ми отне месец, за да си спомня кой съм. "В какво вярвах? Какво харесвам и какво не? Какви са възгледите ми за света"? Питах се всичко това. И изпитах истинска депресия от това завръщане към себе си. Но това сложи началото на един дълбок процес в мен. Той започна с въпроса: "Чакай малко. Ако може да забравиш за Джим Кери за четири месеца, кой тогава е Джим Кери?"

Откритието е:

"Че Джим Кери не съществува. А е просто идея.

Джим Кери е идея, която моите родители са ми предали. Това, че съм от ирландско-шотландски и френски произход е идея, която съм получил. Това, че съм канадец е идея, която имам за себе си. Това, че имам любим хокей отбор и че съм част от нечие вероизпеведание е пак същото: и всички тези идеи се съшиват заедно в някакво чудовище, което започва да става мой аватар. Всъщност никой човек не е например актьор или адвокат. Има закони, законите се практикуват, но никой не е адвокат."

Накрая журналистът го провокира с питането - дали самият Анди Кауфман е намерил щастието? И съответно Джим.

"Никой човек с кариера не може да бъде щастлив. Лично аз се чувствам удовлетворен, макар че това е външно нещо и не съвпада с моето истинско аз."

Джим се учи всеки ден и ни показва докъде са стигнали мислите му. Като негов фен и обикновен човек на тази планета съм му изключително благодарна, че споделя опита си с всички нас.