Тежкият Густав и лудостта на войната

През 30-те години новият военен конфликт в Европа назрява, подклаждан от амбициите на нацисткия лидер Адолф Хитлер.

Французите искат да се подсигурят срещу агресивната политика на германския фюрер и това е причината да изградят линията Мажино - непреодолима защитна формация, която включва барикади, бункери, картечни гнезда и полета с противотанкови мини.

Мажино е най-сигурната защитна линия на своето време и това е предизвикателство за немския производител на оръжие Алфред Круп. Проектът му е наистина мащабен в духа на амбициите на Хитлер, а предназначението на супероръжието е едно - да помогне за завладяването на Франция.

Задачата наистина е много трудна - инженерът Ерих Мюлер изчислява, че оръдието трябва да е дълго над 47 метра, а теглото му - над 1,350 тона, което пък означава, че оръжието трябва да се придвижва на релси. Предимствата му при офанзивата на Мажино обаче са налице - оръдието може да изстрелва снаряди по 7 тона на разстояние 40 километра. Това го прави едновременно разрушително и недосегаемо за френската артилерия, защото остава извън обсега й.

Хитлер одобрява плановете и изграждането на оръжието започва през 1937 г. То е готово четири години по-късно, когато немската армия вече е превзела Франция. Нацистите не са имали нужда от мегаоръдие, защото просто са нахлули в страната през съседните Белгия и Холандия.

Оръдието обаче е готово и се нарича Тежкия Густав (на бащата на Алфред Густав), а немските военни разбират, че то има някои особености. Например, то трябва да се разглоби преди да се пренесе на части до фронта и там да се сглоби за три дни наново от 250 работници. Полагането на релсите и обработването на терена изисква още седмици денонощна работа от между 2500-4000 души.

Освен това прицелването с това оръдие може да стане само настрани, но не и по-нагоре или по-надолу. За да може да се осигури максимална точност на артилеристите, релсите, на които стои оръдието, са направени във вълнообразна форма и така то може да заема различни позиции за прицелване. Недостатък на Тежкия Густав е, че той няма никакви защитни механизми, затова трябва да бъде пазен от нападение по въздух.

Според традицията на компанията Круп първото оръжие винаги е безплатно - това е причината Густав да излезе без пари на нацистките власти.

Тежкият Густав е изпратен на Източния фронт, където оръдието е използвано по време на обсадата на Севастопол през 1942 г. Густав се представя повече от добре като изхвърля по съветските войници общо 48 снаряда. Един от тях дори улучва подземно хранилище за муниции и го взривява.

След това оръдието е изпратено към Ленинград, но не е използвано в обсадата. Предполага се, че нацистите са искали Густав да участва в потушаването на въстанието във Варшавското гето, но то е смазано преди оръжието да пристигне.

Междувременно компанията на Круп създава още едно подобно оръдие, което се нарича Дора - наречено на съпругата на главния инженер. То струва на германската държава около 24 млн. долара в днешни пари, но Хитлер вярва, че инвестицията си струва.

Дора е докарано до Сталинград през 1942 г., но не влиза в бой, защото ходът на войната се обръща и нацисткото командване се страхува, че скъпото им супероръжие ще попадне в съветски плен.

Въпреки всички планове и амбиции, Густав и Дора никога повече не стигат до фронта. През 1945 г. немците разглобяват Густав и заравят частите в една гора край град Кемниц. Те са намерени от американците през същата година. След края на войната оръдието попада в ръцете на съветските власти и следите му се губят.

Дора е взривена в Графендьорф през 1945 г. от самите нацисти, а останките й са дадени за скрап през 60-те години.

По отношение на калибъра на снаряда тези немски оръдия-гиганти са изпреварени единствено от британското оръдие на Мале от 1857 г. и американското Литъл Дейвид от Втората световна война. Но сред тях единствено Густав е виждал истинска битка и това го прави най-голямото оръжие, което някога е било използвано в реални военни действия.

 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види