Ингрид Бергман, която получихме и загубихме днес

Ингрид Бергман е родена на 29 август 1915 г. в Стокхолм. Преди нейната история да се превърне в синоним на звезден път, тя има трудно и много болезнено детство. Губи родителите си рано - майка й умира, когато тя е едва на 3 години, а баща й преживява още малко, но когато тя е на 9, също напуска живота. След като тя се оказва пълен сирак, попечителството над нея поема леля й, но, за съжаление, само половин година по-късно тя също умира.

Ингрид мечтае да бъде актриса още от дете. В дневника, който си води, тя записва – "Моля те, Господи, позволи ми да бъда актриса." И както днес знаем – молитвите й са чути. Когато е на 17 години, тя постъпва в Кралския драматичен театър на Стокхолм. Тогава обаче тя взема решение, което изпреварва времето й, както и годините й. Нейната интуиция й подсказва да напусне ученето и да се посвети на снимки в киното. Това обаче са 30-те години на 20. век, когато снимането за киноиндустрията се е считало за занятие, на което никой сериозен актьор не би се посветил. Скоро обаче Ингрид има шанса да се убеди в правилността на решението си – филмите, в които участва, се ползват с голямото одобрение на критиката. Своята първа роля тя изиграва през 1934 г. и през 1935 г. вече получава своята първа покана от Холивуд.

Така, на пръв поглед изглежда, че Ингрид Бергман успява да положи началото на приказната история на своя живот. Междувременно тя среща преуспяващия и богат зъболекар Питър Линдстром, за когото малко по-късно се омъжва. Година по-късно им се ражда момиченце, което те кръщават Пиа, което е акроним от Peter Ingrid Always (Петер Ингрид завинаги). Първоначално Питър проявява разбиране към страстта на Ингрид и я подкрепя във всички нейни решения, свързани с призванието й, включително и това да замине за Холивуд, където да се снима във филма "Интермецо".

През 1939 г. Ингрид Бергман заминава за САЩ, а съпругът и дъщеря й се преместват малко след нея. Филмовата й кариера в Холивуд се развива стремително и много успешно и до средата на 40-те години тя става една от най-популярните и високо платени актриси в света. През 1943 г. филмът "Казабланка" с Ингрид Бергман в главната роля е признат за най-добър филм на годината, а режисьорът Майкъл Къртис получава "Оскар". Интересното е, че тя никога не говори с охота за "Казабланка", като казва, че се е снимала в много по-добри филми, но хората я питат единствено за снимките с Хъмфри Богарт.

Междувременно финансите на Ингрид се управляват от нейния съпруг. Постепенно обаче те се отчуждават един от друг, тя дори се впуска в няколко краткотрайни връзки.

Поредното преобръщане в нейния живот отново е свързано с киното. Тя гледа филма "Рим – открит град" на Роберто Роселини и е толкова впечатлена, че му пише писмо с покана за съвместна работа и скоро получава отговор, с който режисьорът я кани в Рим. Тя заминава през 1949 г. и никога повече не се връща при съпруга си. По време на снимките на един от филмите на Роселини двамата започват връзка, от която по-късно ще се появят три деца. Връзката между двамата предизвиква скандал, защото и двамата са женени. Появяват се заглавия в пресата от типа "Ингрид Бергман изостави дъщеря си в Америка, за да роди син в Италия" и други подобни, заставащи категорично срещу личния живот на актрисата.

Това ескалира до крайни реакции – един американски сенатор дори предлага да се въведе закон, който да съблюдава за моралното поведение на актьорите преди те да започнат да вземат участие в киноиндистрията.

Ингрид преживява и тежък бракоразводен процес, Питър Линдстром прави всичко възможно тя да бъде отделена от дъщеря си и в крайна сметка двете получават шанс да се видят едва осем години по-късно.

Връзката на Ингрид с Роселини е бурна и сложна. След сина им Робертино тя ражда две близначки – Изабела и Изота. Роселини обаче ревнува много от обожателите на Ингрид, забранява й да се снима в продукции на други режисьори и едновременно с това й изневерява. Това, в крайна сметка, довежда до решението на Ингрид да се върне в Америка. Междувременно излиза филма "Анастасия", за който тя получава своята втора награда "Оскар".

През 1958 г. Ингрид Бергман се омъжва за трети път за шведския продуцент Ларс Шмид, с когото имат 17 г. съвместен живот, но накрая се развеждат заради постоянните изневери на съпруга.

До този момент животът на Ингрид минава изцяло под знака на любовта към киното. Заради личния си живот тя става жертва на широко обществено неодобрение, като както в Америка, така и в Европа много от филмите с нея и тези на Роселини се бойкотират. Това обаче в една по-далечна перспектива само увеличава стойността на изкуството, на което тя посвещава целия си живот и, разбира се, данъкът, който обществото изисква, е скъпо платен и скандалната й слава отшумява за сметка на голямото признание.

През 1973 година тя е поканена за председател на журито в Кан. Тогава вече е открито заболяването й – рак на гърдата, с което тя се бори до 1982 г.

Въпреки непоносимата болка, която й носи болестта, Ингрид Бергман продължава да се снима във филми. През септември 1981 г. тя лети за Израел, за да заснеме биографичния телевизионен филм "Жена на име Голда", посветен на Голда Меир.

Тя се бори смело със своето заболяване в продължение на цели 9 години. Смъртта й настъпва на 67-ия рожден ден - на 29 август 1982 г. в Лондон. Волята й, според завещанието, което оставя, е да бъде кремирана и прахът й да бъде разпръснат над пролива Скагерак, свързващ Северно и Балтийско море.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види