Някои от светите места по света
Много са пътищата към духовното изкачване, едни са тръгнали през християнството, други са верни на юдаизма, исляма или пък са обърнали глава и сърце към източните философии и учения – индуизъм, будизъм, конфуцианство, даоизъм или пък шинтоизъм. От самотните поклонения до най-големите религиозни сборища на земята човек все се стреми да достигне Бога, божественото и просветлението, затова и има такива места, които сякаш ни дават това усещане поне за момент.
Разбира се, поклонниците се надяват да измолят благоденствие и божията милост, ако ги е достигнала някаква беда. После, като тръгнат от тях, всеки се опитва да съхрани вътре в себе си тази вяра.
Ето някои от свещените места по света, които събират вярващите през вековете.
Базиликата Св. Петър във Ватикана
140 статуи на светци гледат тълпите, които се събират на площада по време на големите християнски празници, за да чуят папата от базиликата Св. Петър, седалище на Римокатолическата църква. Всяка една дума е послание, всеки един католик е готов ревностно да следва насоките и да бъде праведен. Затова наистина е много важно какво точно ще каже папата на множеството. Сегашният папа – Франциск, разчупва много от закостенелите виждания и постулати, като отделя най-голямо внимание на любовта и съпричастието.
Йерусалим
Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. Тези и други историко-политически фактори водят и до нестихващи конфликти.
Мюсюлманите почитат Купола на скалата, най-старата ислямска сграда в света, а юдаистите, сред които и ортодоксалните евреи – Стената на плача.
Голямата джамия в Мека (Саудитска Арабия)
Тя се явява задължителна дестинация поне веднъж в живота за всички мюсюлмани. Всеки пети човек на света ежедневно се обръща за молитва към кубичната Кааба – най-голямата ислямска светиня, която се намира в двора на джамията. Кааба е древен езически храм от доислямския период, около който е построена джамията Масджид ал-Харам (Голямата джамия) в град Мека, Саудитска Арабия.
В източния ъгъл на Кааба е вграден "Черният камък", за който се предполага, че е остатък от метеорит. Според мюсюлманите той е изпратен от Бог на Земята след грехопадението на Адам в знак на грижа от висшите сили за човека и за напомняне за Бога. Ибрахим създал на това място олтар към Бога и принесъл агне в жертва. Окончателното възстановяване на езическия храм на местните племена направил Мохамед, при когото Кааба станала светиня за мюсюлманския свят и кибла (посоката, към която мюсюлманите се обръщат по време на молитва).
Преди да се превърне в реликва за мюсюлманите, Каабата е била обект на почитание от арабските езичници, от които произлиза и ранният ислям чрез добавяне на общосемитски предания, юдаистки и раннохристиянски пластове.
Река Ганг
Ганг е най-свещената река за индуистите, които я почитат като богиня, и е жизнено важна за милиони индийци, които живеят по нейното течение и зависят от нея за ежедневните си нужди. Реката, в която буквално тече животът и смъртта. Там те се къпят, перат, извършват религиозните си ритуали, а част от тях биват изгаряни.
Съответно тя се нарежда сред петте най-силно замърсени реки в света.
Човек може да стане свидетел на един изключително красив ритуал – аарти, при който принасят в дар лампи на свещената Ганг – в Харидвар, където реката напуска планината и навлиза в равнината. Там, вярват те, силата на Майка Ганг да пречисти греховете им е най-голяма, а и като цяло сигурно е най-чиста.
Планината Кайлаш в Западен Тибет
Повече от един милиард будисти, индуисти и джайнисти почитат духа на планината Кайлаш в Западен Тибет – далечен 6700-метров връх в Хималаите, който на практика е недостъпен.
В индуистките химни за свещената планина на Хималаите се говори като за място, където "...лекото става тежко, а тежкото – леко. Там животът става смърт, а смъртта – живот".
Сантяго де Компостела
В градската катедрала Свети Яков, посветена на апостол Яков Зеведеев (неговите мощи се съхраняват там, от името му идва и това на града) завършва прочутият поклоннически маршрут (Пътят към Сантяго), започващ в Южна Франция. Самият маршрут преминава през Пиринеите, като върви на изток от запад през цяла Северна Испания. Общата дължина на маршрута е 800 км., като е прието те бъдат минати пеша или пък на кон или колело.
Според преданието тленните останки на обезглавения през 44 г. Яков са пренесени в Галисия в талига, впрегната с диви биволи, опитомени с едно прекръстване. Светецът е погребан край Падрон (селище в близост до съвременен Сантяго). С течение на времето мястото е забравено, докато през 813 г. не се появява звезда, която го осветява, за да го покаже. Campus Stellae (лат. "Поле на Звездата") става второ име на града на Св. Яков: Компостела.
Света гора
За православните християни Света гора или Атон е свещено място, достъпът до него е позволен обаче само на една част от вярващите, а именно единствено и само на мъжете. Има строг контрол, защото на няколко пъти, жени, предрешени като мъже, успяват да влязат на територията на свещения планински полуостров в Северна Гърция.
Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. По времето на гръцката гражданска война, Атон е убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки.
Според преданието Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: "Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка.
