Когато стане дума за стари университети, хората най-често се сещат за Болонския в Италия или този в Париж. Според ЮНЕСКО и Книгата на рекордите на Гинес обаче най-старото учебно заведение, което функционира до наши дни, е Ал Каруин в мароканския град Фес.

Ал Карауин е основан през 859 г. от Фатима ал-Фихри, дъщеря на богат търговец. Училището е наречено на родния град на Фатима в Тунис, откъдето семейството й се мести във Фес. По-късно Фатима получава голямо наследство от баща си и влага всички пари от него в изграждането на джамия с мадрас към нея. По онова време в мюсюлманския свят образованието и науките са в разцвет, благодарение на ислямските средновековни училища, наречени "мадраси". С времето Фес се превръща в най-големия религиозен и културен център в Западна Африка, а Ал Карауин само допринася за тази му слава.

Училището се разраства и с това се повишава и качеството на преподаваните науки, както и социалният ефект от тях. Мнозина от завършилите Ал Карауин впоследствие стават водещи интелектуалци и учени на своето време. В Ал Каруин, освен религия, учителите са преподавали граматика, реторика, логика, медицина, математика и астрономия. От 1349 г. там се събират летописи, хроники и документи и университетът започва да съхранява мъдрост.

Интересното е, че дори християни посещават Ал Карауин в търсене на знания и сред тях вероятно е бил и бъдещият папа Силвестър II, който впоследствие въвежда арабските цифри в Европа. В резултат на всичко това редица мюсюлмански владетели покоровителстват универститета и лично назначават учителите. Учениците пък са имали право да избират при кой учител да учат.

Особено любопитна е традицията, наречена "халиф за един час". В началото на пролетта учениците в университета се събират на тържество, на което избират един от тях, който да им е владетел за една седмица. Този ученик има изключителната привилегия да се срещне за един час с истинския халиф на страната и да говори с него по избрани от него теми напълно свободно и без страх от наказания.

Ал Карауин губи своето значение, след като Мароко става френски протекторат през 1912 г. Тогава в системата на университета се налагат деления на учащите по етнос, социален статус и географски произход, а французите налагат някои промени между 1914-1947 г., но не променят традиционните мюсюлмански учебни практики. Университетът запада още повече през 20-те, когато новото поколение богати мароканци предпочита да изпраща децата си да учат в западни училища. Въпреки това Ал Караоуин изиграва роля в борбата на мароканците за независимост и по-късно е генерирал достатъчно пари от дарения, че да гарантира мароканския държавен резерв.

През 1947 г. Ал Карауин е въведен в държавната светска учебна система, а през 1963 г. официално е обявен за университет. През 1988 г. по нареждане на мароканския крал в Ал Карауин отново започва да се преподава по стария ислямски модел.