Кое е момичето от Ипанема?
Тази година кариоките отбелязват 65 години от създаването на Боса нова, едно от най- влиятелните движения в историята на бразилската популярна музика, станало известно по цял свят. Невероятна комбинация между самба и джаз, тази музика съчетава в себе си радостта и меланхолията, дава израз на най-романтичните чувства на бразилската душа. Боса нова е обявена за културно национално наследство на Рио де Жанейро.
Най-емблематичната песен на този жанр, първоначално озаглавена "Момичето, което минава", е създадена през 1962 г.от тандема Винисиус де Морайс и Том Жобим.
Три години по-късно се появява английската версия "Момичето от Ипанема", изпълнeна от Аструд Жилберто. Признанието идва през 1965 г., когато певицата печели "Грами" в категорията запис на годината.
Но кое е момичето от Ипанема? Много жени по онова време предявяват претенции да са музата, вдъхновила Винисиус. Но поетът сам разкрива нейното име – Елоиза Пинейро или просто Елò.
Тя е на 17 г., когато Винисиус и Том наблюдават момичето с изумрудени очи и омайваща походка, което често минава край бар Велозо на път за плажа. "От нашия наблюдателен пост, където следобед си пиехме биричката, ние онемявахме, запленени от красотата и очарованието на Елò.", споделя Винисиус.
След като музата става известна, животът на скромното момиче, дъщеря на военен и строга майка, се променя драстично. Естествено е обект на внимание от страна на журналистите, скоро започват да я търсят от рекламния бизнес, участва и в модни дефилета.
По това време Елò има сериозен приятел и въпреки ухажванията на маестрото, отказва предложението за брак на Том Жобим.
"Той беше красив мъж. Естествено аз се развълнувах от неговото предложение. Сърцето ми заби силно, но реших да остана вярна на първата си любов – Фернандо". Двамата са заедно до днес, имат четири деца. Елò се занимава с бизнес, през 2012 г. излиза нейната книга "A Eterna Garota de Ipanema" (Завинаги момичето от Ипанема).
Но както знаем историите, предавани от уста на уста, не винаги отговарят на истината. Да видим доколко тя е вярна за най-популярната бразилска песен.
Не, Том и Винисиус не написват песента на една от масите в бар Велозо. И тя не се ражда изведнъж, плод на тяхната чувствителност и въображение.
В оригинал започва така: "Вървях, уморен от всичко/ От толкова пътища/ Лишен от поезия/ От песента на птиците/ Страхувайки се от живота/ Страхувайки се да обичам/ И в този празен следобед/ Толкова красиво пред мен/ Аз видях момичето/ Което вървеше/ С полюшваща се походка/ По пътя към морето".
Том дори признава, че за първи път виждат момичето от Ипанема не когато отива към плажа, а когато върви към близкия павилион, за да купи цигари на баща си.
Дали е вярно никой не знае, вероятно Том е искал да даде нов привкус на историята, превърнала се в легенда…
От своя страна поетът Винисиус пише: "Въздухът стана сякаш по-лек, за да не пречи на божествено полюляващото се тяло. И ето го там, то идва, толкова красиво, момичето от Ипанема, чертаейки по пътя космическата геометрия на нейната самба - походка, чиято формула би убягнала дори на Айнщайн."
След време и двамата си дават сметка, че тази красота не принадлежи само на тях, нито на Елò Пинейро.
Тя е на целия свят.
Този свят, който любовта прави по-красив…
