Ета Джеймс – в света на една икона

"Когато поглеждам към хората и виждам усмивките, с които ме гледат, тогава знам, че съм обичана. Това е времето, в което нямам никакви притеснения, никакви проблеми."

Ета Джеймс, дами и господа. Кралицата на ритъм енд блус, тя е prodigy-то на рок енд рола. Най-голямото вдъхновение на певци като Джанис Джоплин, Бони Райт и Род Стюарт.

25 януари 1938 г. е велик ден за музиката, просто тогава още никой не знае това. На този ден в Лос Анджелис едно 14-годишно момиче става майка на Джеймсета Хокинс, години по-късно позната на музикалния свят като Ета Джеймс. Тя израства като сирак, младата ѝ майка я изоставя, водена от различни интереси, често свързани с мъже. Като дете Ета я нарича"мистериозната жена". Тогава за Ета започват да се грижат приемните родители – "Sarge" и "Mama Lu". Още когато е само 5-годишна приемният ѝ баща започва да я бие докато тя не се съгласи да пее за него и приятелите му. Тя започва да пее и в хора на близката църква, където диригентът постоянно я удрял в стомаха, за да я накара да пее по-силно. Това е една от главните причини в Ета да се оформи дълбокият глас, който чуваме във всяка от нейните песни. Но това е и причината дълго време след това тя да не може да възпроизведе дори и нота когато трябва, а само когато поиска.

Като тийнейджър тя среща майка си отново. Този път двете остават заедно.

"Майка ми все ми казваше, дори една песен да е записвана хиляди пъти, ти все още можеш да ѝ дадеш нещо свое. Харесва ми да мисля, че правех точно това."

Майка ѝ я отвежда в Сан Франциско, където любовта на Ета към R&B стила я спасява. Там тя започва да пее за Джони Отис и четири години по-късно записва с неговата група "Roll with me Henry". По това време тя избира псевдонима Ета Джеймс. През 1960 г. подписва договор с Чес Рекърдс, а компанията изтегля кариерата ѝ на нивото, което Ета винаги е търсела. Първият ѝ соло хит "All I could do was cry" оглавява всички R&B класации. Следващата година се случва същото и с най-разпознаваемата ѝ песен "At last". За преживяванията и премеждията и с Чес Рекърдс добиваме представа от биографичния филм за Леонард Чес – Cadillac Records, в който Ета заема огромна част, нейната роля е изиграна от певицата Бионсе.

След огромния успех на първите ѝ няколко сингъла идват години, в които тя не успява да достигне предишните висини и заедно с това период на изолация. През 1967 г. Ета се връща в студиото с нов сингъл и албум – "Tell Mama". Хитовете ѝ продължавали да присъстват в американските класации "R&B Top 40" въпреки това, тя никога не успяла да се върне към успеха, който постига в началото на 60-те години. С албуми като "Etta James sings Funk", "Losers Weepers" и "Etta is Betta than Evvah!" тя се впуска в нови води и се носи по фънк и рок течението. През 1978 г. излиза и албумът ѝ "Deep in the night", продуциран от Уорнър Брадърс. Същата година тя подгрява Ролинг Стоунс на "Montreux Jazz Festival".

След този успех тя напуска Чес Рекърдс и не записва музика в продължение на десет години заради пристрастяването ѝ към наркотиците и алкохола. На 36-годишна възраст Ета прекарва 17 месеца в психиатрична клиника. В автобиографията си тя споделя, че времето там напълно е променило живота ѝ. След напускането обаче, тя продължава със злоупотребата с наркотици, тъй като е във връзка с мъж, който също употребява. Единственият ѝ съпруг – Артис Милс се опитва да я откаже от наркотиците, но опитите му приключват, когато той влиза в затвора, вместо Ета, с присъда от десет години за притежание на наркотици.

През 1995 г. заедно с Дейвид Ритз, тя пише автобиографията си "Rage to survive". 70-годишната Ета е диагностицирана с левкимия, а по-късно и с алцхаймер. Тя умира на 20 януари 2012 г. С мощния си глас, който, дори да се опиташ, не можеш да сложиш в рамка, Ета печели шест "Grammy awards" и седемнадесет "Blues Music Awards". Тя не е нито напълно r&b, нито блус, нито рок, нито фънк, в нея витае по малко от всичко. Тази смесица тя слива в едно и се получава съвършенство.

Изречение за фейсбук: 

 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види