Луис Армстронг е един от първите чернокожи, които изтеглят изкуството на джаза на световната сцена и заедно с Дюк Елингтън, Чарли Паркър, Майлс Дейвис и Джон Колтрейн повлияват на цялостната история на музиката. При това става въпрос за времената на много ожесточена расова дискриминация в САЩ, което само подчертава значението на джаза като мелодията на една социална промяна. Луис Армстронг безспорно е най-ярката фигура в историята на тази културна промяна, но неговата лична биография изобилства от тъмни петна, които контрастират на световното признание и успех. Семейството му е изоставено от баща му още докато Луис е бебе, а след това майка му започва да изкарва прехраната си с проституция. Съвсем ранните си детски години той прекарва под опеката на своята баба Жозефин Армстронг, а след като поотрасва се връща при майка си и още като дете започва да работи като разносвач на вестници.

Неговата малко по-щастлива история започва на седемгодишна възраст, когато той започва да помага като момче за всичко в семейството на търговците на въглища - Карновски, които били евреи от Литва, емигрирали в Америка. С течение на времето той на практика се превръща в приемен син на това семейство. Луис до такава степен е приет от тях, че научава перфектно и до края на живота си владее иврит и винаги носи със себе си медальон със Звездата на Давид. Карновски живеят в Сторивил - район, известен със свободните си нрави, барове, клубове, сцени и публични домове. Карновски дават на Луис пари да закупи своя първи музикален инструмент, който след това той овладява до съвършенство - кларинет.

За музикалните върхове, които той покорява се знае и много и малко. Но изгравяйки от дълбините на своето трудно начало, Луис намира едно трайно успокоение, или както е казвал той - вдъхновение в марихуаната. За това той плащал цената, че не един път попадал в ареста, но, разбира се, това е само наказание, не и причина вдъхновението да бъде оставено. В биографиите за него е описан случай, в който той заедно със своя барабанист Вик Бъртън са арестувани за една нощ и си изкарват много забавно до момента, в който не разбират, че са глобени с по 1000 долара и им е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.

През 1950 г. Америка започва да изпраща свои известни артисти като посланици на добра воля по целия свят, които във времето на Студената война имали за задача да пропагандират демократичните ценности. През 1958 г. Луис Армстронг се завръща от Азия, вече добре известен не само с музикалния си талант, но и с начининте си на вдъхновение. Ето защо, макар посланниците на добра воля да били освободени от граничен контрол, Луис е трябвало да бъде проверен. Впоследствие той признава, че в този момент е бил много уплашен, защото в куфара си е носил половин килограм марихуана. Спасението обаче идва съвсем неочаквано, защото на летището е и Ричард Никсън - вече бивш вицепрезидент на Америка. Никсън се приближил до Луис и го попитал какво прави, а той побързал да се оплаче, че го принуждават да чака на опашката за граничния контрол. Никсън, без да предполага какво е съдържанието им, взема куфарите на великия джазмен и като вицепрезидент на Америка минава без проверка. Този жест той прави от уважение и възхищение пред таланта му, а на гениалния Луис не му остава нищо друго, освен да си поеме дълбоко дъх и да продължи напред.

Луис Армстронг е роден на 04.08.1901 г. Освен марихуана, той обича храната и непрекъснато се опитва да контролира теглото си, пази диети и пие слабителни. Получава прозвището "Посланик на джаза", а дупките в сърцето си запълва отново и отново с музика. През март 1971 г. излиза на сцена независимо от забраната на своя лекар. Сърцето му е много слабо и може би препълнено с джаз и разбито от нелекия и славен живот, който парадоксално му носи слава и болка. След концерта той влиза в болница поради сърдечен пристъп, а през май излиза с идеята да възобнови концертите си, но на 06.07. същата година умира от сърдечна недостатъчност. Надхитрил тежката си съдба, изнесъл от нищетата си джаз музиката и пренесъл я на световната сцена, той живее олюлявайки се между утешението и вдъхновението. Може би така правят истинските водачи, които трябва да пренесат сърцето си от тъмнината към светлината.