Може ли един творец да побере гения си само в едно изкуство? Едва ли. Примерите за художници в музикалния свят не са един и два. Боб Дилън, Девид Боуи, Джони Мичел, Джони Кеш, Дженис Джоплин, Франк Синатра, Рони Ууд, Майкъл Стайп, няма да продължавам, защото списъкът е дълъг.

Ако попитате доволно количество хора кой е любимият им художник, рано или късно някой ще посочи Майлс Дейвис. Джазменът тромпетист, автор на такива безспорни музикални шедьоври като Birth of the Cool, Kind of Blue, Sketches of Spain и Bitches Brew, отдавна е в пантеона на американската музика. Освен знаков музикант, той е и впечатляващ художник. Истинските му фенове знаят, че Майлс е автор на обложките на няколко от албумите си, като например Amandla от 1989 г. Рисуването, отдавнашно хоби на музиканта, се е превърнало в негово ползотворно странично занимание.

Верен на себе си, Майлс се отдава на това предизвикателство със същата страст, с която се отдава и на музиката. В негова чест през 2013 г. Insight пусна Miles Davis: The Collected Artwork, книга с избрани картини от великолепното творчество на джазмена.

Нека се върнем към боите и четките. Любовта на тромпетиста към рисуването възниква като забавление през 50-те години на миналия век, но се засилва, когато решава да си вземе "почивка от музиката” през 1975 г.  

Кандински, Пикасо и африканското племенно изкуство впечатляват Майлс. Вилем де Кунинг и Жан-Мишел Баския обаче са двама от художниците, чието творчество повлиява особено силно гениалния музикант. Той използва свои картини за корици на някои от късните си албуми. Творбите му са вихър от преплетени в танц фигури на андрогинни любовници и фантастични карикатури, които той нарича "роботи”.

"Цял живот рисувам и скицирам”, казва Майлс. "Като деца правехме комикси, рисувахме лица, които обръщахме с главата надолу, за да се получи нещо различно. Баща му, проспериращ зъболекар от Сейнт Луис, се опитва да насърчи артистичните интереси на сина си, но без успех – по това време Майлс се интересува само и единствено от музика. Едва през 1980 г., по време на дълъг период на възстановяване от пристрастяване към наркотиците и различни други здравословни проблеми, той, насърчен от тогавашната си съпруга Сисли Тайсън, се заема сериозно с рисуването. Посещавайки го веднъж, докато е в център за лечение на зависимости в Ню Йорк, Сисли му подарява скицник и цветни моливи, които Дейвис приема най-охотно, и без да усети, става зависим от друга страст, която никога вече не го напуска.  

Майлс започва да взема уроци от нюйоркската художничка Джо Гелбард, която го насочва към италианския дизайнер Иторе Сотсас, специалист по ярките цветове и геометричните форми. Художничката и нейният ученик рисуват заедно, като понякога добавят допълнителни материали към платното – въже, пирони, зебло.

Рисуването се превръща в терапия за Майлс. Тя му помага да се справи с периода след инсулта и, както самият той заявява в своята автобиография: "Изобразителното изкуство ангажира ума ми с нещо, когато не свиря музика.”

Стилът му е изразителен, смел, с ярки цветове на тъмен фон, които сякаш искат да избягат от платното. По време на интервютата Майлс демонстрира изкуството си с гордост. " Ще отговоря на въпросите ви, ако отпечатате моите рисунки”, казва музикантът, докато се вдига от дълбокия диван, за да поздрави влизащия в хотелската му стая журналист, ден преди концерта му в Лондон през 1983 г. Той рисува пред него, вдъхновявайки се от диалозите или от това, което го заобикаля. Твори постоянно, като използва маркери с различни цветове – лилаво, каки, пурпурно, черно, и докато тече разговорът, изпълва страниците на големия скицник с фигури и лица. Това са предимно на млади жени, чиито изображения, понякога сведени до малко повече от очи и устни, предава с изключително мощна чувствителност. Първата му голяма публична изява е през 1983 г., когато излиза Star People. Албумът достига до четвърто място в класацията на американските джаз албуми. Майлс рисува корицата му.

Тази графична творба ни насочва към това, което тромпетистът изразява с музиката си през 60-те: ритъмът на африканците – нещо, което се превръща в отправна точка на всичко, в концепция, поставена в центъра на неговите картини и неговата музика.

Майлс рисува най-интензивно през 80-те години. Организира изложби, връща се към музиката. През 1989 г. излиза албумът му Amandla. Картина, която той създава заедно с Джо, е използвана за корица на албума. Творбата представлява автопортрет, с който Майлс показва на света гениалните си музикални и артистични умения. Разгръщайки таланта си на художник, музикантът доказва, че притежава свободен ум, който знае как да се адаптира.

Свободата е основната тема, около която се завърта албумът му. ”Амандла” е зулу дума, която буквално означава "власт”. Използва се като лозунг по време на демонстрации срещу апартейда, но, както е посочено в автобиографията на Майлс, смисълът на заглавието му е "свобода” – свободата на хората, свободата на твореца.

През последното десетилетие от живота си Майлс навлиза в друго измерение. В областта на рисуването той е постигнал всичко, към което се е стремял, но не е загубил интереса си към новото в музиката. С Amandla музикантът накара света да разбере какво означава "свобода”. Той забележимо се отдалечава от стила на предишните си творби и предлага звук, насочен към друг свят – този на рока.

Майлс винаги е изглеждал труден, намусен, дори агресивен артист, но истинската му същност е на скромен и щедър човек.

На последния си европейски концерт, предпоследен в живота му, в Париж, през август 1991 г., Майлс свири на фона на огромни снимки на негови картини. Близо 30 години по-късно картините на Принца на мрака не са засенчили нито за миг трайното значение на неговата музика, даже напротив – те доразкриват неговия сложен, противоречив и завладяващ ум.