На 4 януари 1965 година земята завинаги опустява със загубата на един безкраен поетичен талант – Томас Стърнз Елиът, но неговата поезия остава безсмъртна.

Житейският му път е криволичещ, изпълнен с промени и много важни приятелства. Роден на 26 септември 1888 г. в Сейнт Луис, щата Мисури, САЩ, в семейство от английски произход. Учи философия в Харвардския университет. Продължава образованието си в Сорбоната, където  следва френска литература и философия.

Елиът се връща в Харвард за магистратура по философия, но през 1914 г. отново е в Европа. Първо се насочва към университет в Германия, но след началото на войната заминава за Англия и прави докторска дисертация в Оксфорд. В Лондон се запознава с един от най-важните хора в живота си – Езра Паунд.

Част ІІ на "Пустата земя":

Креслото й като полиран трон

лъщеше върху мрамора, стъклото

от рамката си с гроздове ковани

с надникнал златен Купидон сред тях

(и друг, прикрил очите си с крилата)

множеше пламъка на седмостеблен свещник

с отблясък върху масата...

Превод от английски: Владимир Левчев

През 1915 г. Елиът се жени за Вивиан Хейууд и взима решение да остане завинаги в Англия, въпреки че първоначално сериозно се е колебаел.

Малко след това през 1917 година излиза първата му книга "Пруфрок и други наблюдения", с финансовата подкрепа на Езра Паунд, който вярва силно в таланта на младия поет. Книгата обаче минава незабелязана.

Елиът работи като гимназиален учител, банков служител, редактор в редица списания. В неговия приятелски кръг присъстват – писателите Вирджиния Улф, и, разбира се, Езра Паунд. Животът на поета е белязан от болести – физически и душевни заболявания и състояния.

През 1925 г. Елиът става директор на издателство "Фейбър енд Гуайър", по-късно - "Фейбър енд Фейбър". През 1927 година. Т.С. Елиът се отказва от американско поданство и влиза в англиканската църква.

Една година по-късно изрича прочутата си фраза:

Аз съм класицист в литературата, роялист в политиката и англо-католик в религията.

След поемата "Пепелната сряда" (1930 г.) стилът и темите на Елиът рязко се променят – от радикален критик на обществото, поетът се превръща в проповедник и консерватор.

През 1933 г. се разделя с Вивиан Хейууд, която по-късно умира в психиатрична клиника. По време на брака му има множество тежки моменти, в които и двамата изпадат.

През 1936 г. Елиът публикува и първия от "Четири квартета". Няколко години по-късно издава детска книга със стихове, по които през 1980 г. е създаден популярният мюзикъл "Котките".

Следващите три от Квартетите излизат последователно през 1940, 1941 и 1942 г. През 1943 г. те излизат в цялост в една книга. Това е и краят на поетическото му творчество.

Нобеловата награда за литература Т.С. Елиът получава през 1948 година. След това се занимава с писане на пиеси.

През 1957 г. сключва брак с Валери Флетчър, 38 години по-млада от него секретарка в издателство "Фейбър енд Фейбър". Поетът признава, че е имал само два периода през живота си, когато се е чувствал щастлив – като дете и по време на втория си брак.

Това беше една кратка биографична бележка за забележителния поет, написана на базата на изданието "Т.С. Елиът: Избрани стихотворения". Но най-силният и смислен контакт с него, се осъществява благодарения на поезията му.

На български език негови блестящи преводачи са: Цветан Стоянов, Владимир Свинтила, Владимир Левчев. Последно на българския книжен пазар излезе гореспоменатото издание в превод на поета Владимир Левчев, събрало дългогодишната му работа върху произведенията на Елиът. Който и да е вашият начин – дали през превод или пък през съвършения оригинал, подходете към поезията на един от най-важните поети на всички времена.