"Щастлив край" е метафора. Желание. Копнеж. "Щастлив край" е и последният филм на австрийския режисьор Михаел Ханеке. За Ханеке широката аудитория чу покрай Оскара за филма "Любов", а иначе киноманите го познават от "Седмият континент", "Видеото на Бени", "Бялата лента", "Пианистката" и др. С киното, което прави, режисьорът обича да говори за насилието, актуалните проблеми в обществото, смъртта, убийствата и раздиращите тъги, които те носят.

Режисьор като Ханеке умее да вълнува и притеснява зрители и критици. Откъде идва притеснението? Във всеки свой филм той замества красивото с грозното и смущава с убийства, самоубийства, (не)щастлив край…

"Щастлив край" ни изпраща в пристанищния град Кале и с всеки свой кадър показва драматичните обрати в едно семейство на фона на кризата с бежанците в Европа. Актьорският състав включва Изабел Юпер, Жан-Луи Трентинян, Матийо Касовиц, Лаура Верлинден, Тоби Джоунс, Франц Роговски и Фантин Хардьоан. В проекта Ханеке си позволява да бъде фрагментарен, да приглушава тъгите с черен хумор и да показва смущаващите страни на едно истински нещастливо семейство.

Прави впечатление, че кадрите във филма живеят свой собствен живот. Отделен. Както отбелязват в ревюто си от New York Times: "Сякаш сменяш с дистанционното телевизионни канали." Персонажите са различни и носят своите вътрешни мракове. В разбитото семейство тук виждаме момиченце, което почти живее в модерните технологии, възрастен човек с вече избледняващ мозък, разрушени семейни връзки, любовници, счупвания, лъжи, неловко мълчание. Вероятно късове, които са част от пъзела на всяко едно семейство.

Ханеке показва нелицеприятната и безчувствената страна на технологиите - такива, каквито невинаги ги познаваме. Впрочем още с филма си "Видеото на Бени" режисьорът ни показва момче, което убива непознато момиче пред камерата си, само и единствено за забавление. Тема, която е толкова близо до нас днес... във време, в което във всяка една свободна минута запълваме свободните си секунди с безсмислен шум в социалните мрежи. Споделяме какво ядем, с кого спим, къде ходим, с кого излизаме, какво правим, колко сме щастливи или колко нещастни... колко му е да споделим и с кого се убиваме…

Защо Ханеке прави такива филми? Не е тайна, че когато журналист взима интервю от писател, не бива да пита за личната нишка. "За себе си ли пишете?" За кого другиго? По един или друг начин всички пишем за себе си. Правим всичко за себе си. Преди създаването на филма си Ханеке всъщност специално си прави профил във facebook, за да може да види как работи цялото нещо и за какво е целият този шум.

Вълнува го и темата за самоубийството, тъй като (вероятно немного хора знаят, че) е отгледан от леля си, която в залеза на живота си иска да се самоубие. Доживява 92 години и просто иска тук да приключи всичко. Моли Ханеке за помощ, но той отказва, макар че по-късно споделя, че я разбира много добре. Човек трябва да има правото да реши дали и кога да прекрати живота си. Лутанията между непоносимото житие и представата за вечен покой водят до дълбоки дилеми и тежка тъга.

Така и "Щастлив край" се лута между кадър и камера от телефон. Социалните мрежи са ползвани като отдушник, за убийствата се говори откровено и без захар. И все пак нека не забравяме, че и щастливият край все пак е край... дали ще настъпи или не, няма как да си обещаем. Нищо настъпващо не е сигурно. Знае се обаче, че киното, което прави Ханеке остава честно и откровено и се придържа към неговото разбиране за седмото изкуство.

Моите филми са полемични изказвания, насочени срещу американското «плоскодънно» кино с неговата безучастна публика. Те апелират за едно друго кино, в което настойчивите въпроси изместват фалшивите (прибързани) отговори, призовават за дистанция вместо насилствена близост, провокират диалог, вместо потребление и консенсус.

Можете да гледате филма в рамките на СФФ:

16.03.2018
КИНО "ЛЮМИЕР ЛИДЛ" - 18.15 часа

24.03.2018
ДОМ НА КИНОТО - 18.30 часа

09.03.2018
CINE GRAND PARK CENTER - 19.00 часа

18.03.2018
ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ - КИНО "СЛАВЕЙКОВ" - 20.15 часа

13.03.2018
КИНО АРЕНА ДЕЛУКС БЪЛГАРИЯ МОЛ - 19.00 часа