Замъкът Франкенщайн се намира един хълм в полите на планината Оденвалд и като че ли заслужено си е спечелил славата на едно от най-зловещите места на земята. Или поне такава репутация имат руините, благодарение на многобройните легенди, свързани с тях.

Замъкът е построен през 1250 г. от местният феодал Конрад II от Брюберг. По-късно той сам се е нарекъл Франкенщайн на името на новата крепост. Самото име "франкенщайн" най-вероятно означава "Камъкът на франките".

Първите документи за съществуването на замъка Франкенщайн датират от 1253 г., а днес учените предполагат, че укреплението е било построено в руините на по-голяма крепост.

Франкенщайн се издигат като най-могъщия род в своя край и замъкът става ням свидетел на техните възходи и падения през вековете. Фамилията Франкенщайн продава замъка през 17 в., след което той сменя собствениците си няколко пъти и накрая е изоставен. Наследниците на рода Франкенщайн днес са в Германия, Австрия, Англия и САЩ.

Техният дом постепенно се разпада и това му придава зловещ вид от векове наред. Вероятно това е причината Франкенщайн да е мрачна арена на какви ли не страховити истории и предания.

Една от най-известните легенди е тази за лорд Джордж и дракона, който той убива. За благодарност селяните погребват тялото му с почести в църквата в селото Nieder-Beerbach и гробницата му още е там. Според друга легенда фонтанът на младостта е в градината на замъка.

Укреплението има магнетична сила, която постоянно се проявява през времето. През 18 в. там избухва истинска златна треска, защото гадатели от близките селища твърдят, че край замъка е заровено съкровище. Този слух води мнозина златотърсачи в околността, а тяхната трескавост в търсенето налага намесата на местния свещеник. Стига се дори до смъртен случай - един златотърсач е заровен жив в дупката, която е изкопал. Въпреки това, копаенето в района продължава чак докато е забранено от властите.

Самата природа край замъка Франкенщайн също предразполага към страшни сюжети. Горите в близост са гъсти и мрачни, а клисурите са стръмни и неприветливи. Няма по-добро място за един луд учен да преследва най-съкровените си мечти. Това се опитва да направи доктор Виктор Франкенщайн в книгата на Мери Шели "Frankenstein: or, The Modern Prometheus" през 1818 г.

Преди него се е опитал Йохан Конрад Дипел. Дипел е скандален за времето си теолог, мислител и алхимик, който е роден в замъка през 1673 г.

Той е възможно най-ужасната личност за германския провинциален свят през 17 в. Дипел е известен с тайнствените си експерименти, с които опитва да прехвърли душите между две тела. Освен това местните го подозират в кражби на трупове, защото доктора има нужда от тела за аутопсии.

Дипел дори опитва да изкара пари от своята тъмна слава. Той създава масло от останките на различни животни и обявява сместа  за Елексира на живота. Дипел дори опитва да придобие замъка Франкенщайн, като го размени срещу формулата за елексира, но офертата е отхвърлена. Има теория, че неговият образ отчасти вдъхновява Мери Шели за главния герой в нейната книга, тъй като тя пътува по река Рейн през 1814 г. По пътя си тя посещава селцето Герншейм, което е в близост до замъка. Въпреки това мнозина изследователи отхвърлят теорията, че Шели е научила по време на това пътешествие за лудия учен Дипел.

В наши дни замъкът Франкенщайн звучи като известна туристическа дестинация, но по разбираеми причини не е сред най-посещаваните. Районът на замъка носи своята мрачна красота, но не предоставя условия за друго, освен за преходи или планинско каране на колела. Все пак от 2000 г. параклиса на замъка Франкенщайн се използва за сватбените тържества на община Мюл.