Името на мексиканското село Мекскалтитан буквално се превежда като "място, напоено с мескал", a мескал е силна алкохолна напитка. Мекскалтитан обаче стана известен не с алкохола, който предлага, а със своите скариди и странни културни традиции.

Обикновено историята на остров Мекскалтитан се свързва с древна легенда. Островът и селото, разположено на него, се считат за родината на ацтеките, легендарният град на Ацлан. Легендата казва, че именно оттук първите ацтеки тръгват на своето дълго поклонение през 1091 г., за да установят град Тенохтитлан. Тенохтитлан е основан едва през 1325 г. и след завладяването от испанците започва да се нарича Мексико. Един от първите историци, които вярвали, че Ацлан е свързан именно с остров Мекскалтитан, е Алфредо Чаверо. В края на XIX век той предполага, че островът е в основата на ацтекската цивилизация. В допълнение, една от географските карти от 1579 г. посочва, че Aцлан се намира на остров Мекскалтитан. Но може би това е само предположение на древните картографи.

Мекскалтитан е малко селце в Мексико, разположено на едноименния остров. Диаметърът на острова е 400 м, населението е малко над 800 души. Всъщност може да се каже, че това е едно голямо семейство, така че туристите не случайно се чувстват като дошли на гости в нечий дом. А Мекскалтитан често се нарича "мексиканската Венеция", защото в продължение на няколко месеца в дъждовния сезон по основните улици придвижването е възможно единствено с лодка.

Интересно е да се погледне Мекскалтитан от височина: две двойки улици, успоредни една на друга, се пресичат и оформят централния площад. От забележителностите тук най-значими са църквата и музеят, има и няколко магазина, билярдна зала и административен офис. Малките жилищни сгради са изградени от глина, тухли и цимент.

Както вече казахме, основният улов на местните жители са скаридите. Рибарите ходят на риболов през нощта, а през деня жените изсушават морските дарове под палещото слънце като ги разстилат на тротоарите. Между другото, не случайно тротоарите са толкова високи, освен че се използват от рибарите, те предпазват и къщите от наводнения по време на силните дъждове.

Една от най-големите забележителности е празникът, който всяка година се чества на 29 юни. На този ден улиците са украсени с хартиени знамена. Апотеозът на празника е състезанието на две канута, които също са щедро украсени. На едното от тях се слага статуята на св. Петър, а на другото - статуята на св. Павел, които специално се изкарват от църквата. Всички останали лодки са пълни със зрители. Провежда се нещо като регата между двете канута, но е прието тя винаги да се организира от двата основни клана на острова. Семейство Ортиз отговаря за кануто на Свети Петър, семейство Галиндо за кануто на Свети Павел. Във всяко кану, освен състезателите и статуята на светеца, присъства свещеник, който да гарантира честната надпревара. Преди това обаче свещениците благославят евзерото и се молят за изобилен улов на скариди и риба през следващата година. Тогава канутата със зрителите се разделят и състезанието започва. Заслужава да се отбележи, че е прието канутата да печелят последователно – т.е. предварително е уговорено чие семейство ще спечели състезанието. Това е за да се предотврати жестокостта по време на състезанието.

Така, в наши дни, традициите на ацтеки и християни се смесват на този малък остров, който със сигурност представлява културен феномен.