Кое дете не си мечтае да има кукла, която да оживява и разказва истории? Малкият Феликс – син на художника Паул Клее, не прави изключение.

През 1916 г., по случай неговия девети рожден ден, баща му измайсторява осем кукли за ръка (кукли-ръкавици), като пресъздава герои от немския уличен театър. Идеята му хрумва, когато посещават панаира в Мюнхен, и вижда с какъв интерес синът му наблюдава куклените представления на площада.

Така се появяват побойникът Касперл, който непрекъснато се забърква в разни истории. Той е събрат на английския Пънч, френския Гиньол, италианския Пулчинела, руския Петрушка. Касперл си има приятелка, а това е благоразумната Гретел, както и верен другар – простоватия, но честен дребосък Цепел. Естествено на силите на доброто се противопоставят тези на злото – Дяволът, старата вещица, кръвожадният крокодил и Смъртта. А кой ще въдворява ред, разбира се - полицаят.

По онова време семейство Kлee живее в малък апартамент в мюнхенско предградие, а театралните представления се разиграват зад завеса, опъната на вратата между спалнята и хола. Да си играе на театър е любимо занимание на момчето, не по-малко за бащата, който в следващите десет години продължава да попълва колекцията от кукли. Така към "братството на ръкавиците" се присъединяват карикатурни фигури на политици, известни личности, колеги на художника, полуабстрактни фантастични същества в духа на дадаизма, дори автопортрет. Клее се изобразява като гротескна кукла - бедуин с подчертано семитски черти на лицето, нарисувано върху телешка кожа. Много по-късно, когато нацистите започват да преследват Клее, техен вестник пише: "... макар да разправя на всички, че е чистокръвен арабин, всъщност той е типичен галисийски евреин."  

Майката на Клее е швейцарка, а баща му – германец, преподавател по музика. От малък той се занимава с рисуване и музика. Първоначално иска да стане музикант, но в крайна сметка избира изобразителното изкуство. Учи в Академията за изящни изкуства, после пътува из Европа, след това се установява в Мюнхен. Там се запознава с Василий Кандински и други представители на местния авангард. Неговият стил варира между сюрреализма, експресионизма и абстракцията. Изкуството му е една невероятна смесица от поезия, музика и мечти. Клее лесно се вдъхновява от всичко, което го заобикаля, и може би затова творбите му изпъкват с невероятния си колорит.

Междувременно от 1921 г. до началото на 30-те Клее успешно преподава в Баухаус - висшето художествено училище във Ваймар, а куклените му герои стават все по-авангардни. Те са плод на творчески експеримент, но служат като инструмент за диалог между възрастен и дете. Тяхното създаване е пропито от желание на бащата да помогне на малкото човече да преодолее детските страхове, затова дори куклата, представяща Смъртта, (в оригинал г-н Смърт) е представена като нелепо плашило, направено от парцали.

Клее създава куклите от всичко непотребно: празни кибритени кутийки, орехови черупки, кабели, стари ръкавици, четина от проскубана четка, оглозгани кокали и т.н. Главите оформя от марля, напоена в гипсов разтвор, в нея втъква и всякакви дреболии, за да подчертае образа, който рисува след като марлята изсъхване. Кукленските дрехи също са от подръчни материали. Известно е, че за "гардероба" на първите кукли му помага Саша Моргенталер (1893-1975). Този първи опит се оказва определящ за Саша - по-късно тя се превръща в един от най-престижните дизайнери на кукли в Европа. За Паул куклите само забавление, за произведения на изкуството не може да става и дума. Но не така се отнася към детските си рисунки, които по-късно събира в албум и вписва в каталога си с творби.

Когато Феликс навършва 17 години и напуска бащиния дом, той не се поколебава да опакова и любимите си кукли. Останалите баща му включва в колекцията на училището Баухаус. За съжаление, някои от тях са унищожени, други повредени след бомбардировка в разгара на Втората световна война. Единствено странният герой, иронично наречен "Д-р Смърт", остава невредим.

Клее твори и успява да се открои като един от най-изявените художници от началото на 20. век. Въпреки това той напуска зоната си на комфорт и създава тези странни кукли за сина си. Днес тридесетте оцелели са част от колекцията на художника, съхранявана в центъра Паул Клее в Берн.