В момента, в който чуете името Фрида Кало, образът ѝ веднага изниква в главата ви. Също както се случва когато чуете името Ван Гог и пред очите ви се появяват кадри на отрязано ухо или слънчогледи, или пък някой споменава Салвадор Дали и кадърът се сменя с този на отличителния му мустак. Благодарение на изкуството ѝ, името ѝ стои достойно до гореспоменатите. Това само по себе си показва колко велика е тя. Велика не само в изкуството си, но и в живота, най-вече с това, че е себе си и че прекарва цял живот не в търсене, както повечето хора, а в преоткриване.

До 18-годишна възраст Фрида Кало води съвсем обикновен живот. Докато един ден, за да бъда по-точна - 17 септември 1925 г., тя се качва на автобус и претърпява ужасяваща катастрофа. Лост от автобуса промушва торса на Фрида, сблъсъкът с него разкъсал всичките ѝ дрехи и тя останала напълно гола. Един от пътниците в автобуса носел златен прах, който по време на катастрофата се разпръсква и полепва по цялото тяло на Фрида. Това необикновено събитие променя целия ѝ живот. След него има счупен гръбнак, таз, ключица, ребра, рамото и било извадено и имала 11 фрактури на левия си крак. Това я обездвижва за почти цял живот, който тя прекарва на легло. А именно това нещастие я кара да последва стъпките на баща си и да хване четката.

Фрида се помни най-вече заради своите автопортрети. Житейският ѝ опит е често срещана тема в картините ѝ, които заедно със скиците са почти 200. Нейната физическа и емоционална болка са изразени ярко върху платното, както е изразена и връзката ѝ с Диего Ривера. От всичките ѝ 143 картини, 55 са автопортрети. Фрида е обявена за сюрреалист. Но тя отрича това, като казва: "Никога не съм рисувала сънища, аз рисувах своята собствена реалност".

"Счупената колона" / "The broken column"

В тази картина Фрида изразява болката си по очевиден и за много хора страшен и грозен начин. Пирони са забити по цялото ѝ лице и тяло, счупена колона, на прага да се срути, седи на мястото на гръбнака ѝ. В началото е била изобразена напълно гола, но после прикрива долната част на тялото си, не в знак на скромност, а всъщност, за да използва завивката за допълнително изразяване на болката си, като я сравнява с тази на Христос. Затова и по тялото ѝ са забити точно пирони. Те продължават само по десния ѝ крак, който заради болест, която ѝ откриват когато е била дете, остава недоразвит и по-къс от левия.

"Болница Хенри Форд"/ "Henry Ford Hospital"

След инцидента с автобуса лекарите съобщават на Фрида, че никога няма да може да има деца. Но по нейни думи, чудото се случва и благодарение на любовта ѝ към Диего Ривера, тя ще стане майка. Но от всичко това остава само един блян и тя е поставена пред поредното предизвикателство. Тази картина е отражение на това, което Фрида чувства по време на аборта си в болница Хенри Форд. Дискомфортът, който е изпитвала, е изразен чрез начина, по който тя е нарисувала картината. Горната част на тялото ѝ е обърната към наблюдателя, а долната е завъртяна на обратната страна.

"Ранената кошута" / "The wounded deer"

Фрида завършва тази картина през 1946 г., когато претърпява операция, която би трябвало да я освободи от огромната болка, която изпитва в гърба си. Но операцията не преминава успешно и тя използва тази картина, за да покаже разочарованието и отчаянието си. Използва млад елен, ранен от множество стрели, изобразен с нейното лице. В долния ляв край на картината Фрида изписва думата "карма" и както в повечето си картини, показва тъгата, която изпитва от това, че не може да промени собствената си съдба. За модел тя използва своят домашен любимец"Гранизо". Фрида е имала много любимци, към които се отнася като с нейни деца, най-вече поради факта, че след инцидента тя не може да има деца.

"Двете Фриди" / "The two Fridas"

Портретът представя Фрида след развода ѝ с най-голямата ѝ любов – Диего Ривера. Виждаме две различни версии на Фрида. Едната е облечена с Тихуански костюм, на който Фрида знаела, че Диего се възхищавал. Там тя е с разбито сърце и до нея седи модерната, независима друга Фрида. В дневника си тя пише, че за картината се вдъхновила от въображаем приятел, който имала като дете. Но по-късно признава, че всъщност картината произлиза от чувствата, които изпитвала след раздялата си с Диего Ривера, а именно самота и отчаяние. През 1947 г. картината е продадена на Националния институт за изкуство в Мексико на цена от 1000 долара. Това е най-високата цена, която Фрида е получавала за картина през живота си.

"Корени" / "Roots"

Тази картина Фрида рисува, обзета от самота, която идва от факта, че тя не може да има деца. В нея тя се изобразява като дървото на живота. Но чрез цепнатината в земята показва, че мечтата ѝ да има деца не може да стане реалност и съвсем скоро ще се събуди. През 2006 г. картината е продадена на Мадона за 5,6 милиона долара.

"Диего и аз" / "Diego and I"

Поредната картина, посветена на Диего Ривера. Любовта им е пословична и той е скрит в почти всяка нейна картина. Тук Фрида изразява мъчението, което Диего и любовта им ѝ причиняват. Тя рисува картината след като разбира за аферата му с Мария Феликс, заради която Диего почти се развежда с Фрида. Въпреки че през повечето време тя се опитва да се шегува за всичките му афери, картината достатъчно добре показва чувствата, които тя наистина е изпитвала. Косата ѝ като лиана увита около врата ѝ символизира задушаващите чувства, от които тя не може да избяга. В дневника си Фрида пише най-вече за Диего и връзката им. Той е постоянно в мислите ѝ и е център на вселената ѝ. От страниците се разбира колко непостоянни са били във връзката си двамата. На една страница тя излива целия си гняв към него и факта, че отново я е оставил сама, но след няколко страници попадаме на поредните редове, пропити с любов: "Нищо не е сравнимо с ръцете ти и нищо не е равно на златно-зеленото на очите ти. Ти си моето убежище."