Франциско Гоя: когато гениалността води към ада

"Черните картини” са четиринадесет творби на Гоя, създадени в края на живота му, между 1819 и 1823 г. Изобразяваните теми са както страха му от загуба на разсъдък, така и мрачната представа за света около него. През 1819 г. на 72-годишна възраст художникът се премества в двуетажна къща извън Мадрид, известна като "къщата на глухия" заради предишния си собственик. Гоя също е почти глух, следствие на заболяване, чиито последиците са звукови и визуални халюцинации. Причината за него остава неизяснена, но има няколко версии – от сифилис до отравяне с бои. Безспорно това се отразява върху творчеството му. Преживените кошмари от френската окупация на Испания (1808 -1814), заедно с психическата му нестабилност го карат да излива вътрешните си терзания направо върху стените на къщата. Да, всъщност първоначално тези картини са стенописи, които по-късно са прехвърлени на платно и в момента се намират в музея "Прадо" в Мадрид.

Тези творби нямат нищо общо с картините и портретите по кралска поръчка или религиозните теми, които рисува през по-голяма част от живота си. В действителност обаче с тези стенописи Гоя се превръща в един от първите творци, които виждат в изкуството начин да изразят себе си, вътрешните си страдания, изостреното чувство на паника, ужас и дори истерия. Достатъчно е да споменем някои от тях: "Сатурн изяжда един от синовете си", "Бой с тояги", "Двама старци се хранят", "Събранието на вещиците". Тези стенописи не са рисувани, за да станат достояние на широката публика. Гоя не ги наименува или ако го е сторил, не го разкрива. Настоящите заглавия са дадени от изкуствоведи и за първи път са каталогизирани след смъртта му през 1828 г. от неговия приятел Антонио Бругада.

Сред всички тези ужасяващи стенописи, до една от вратите на втория етаж на къщата, само и безпомощно е изобразено едно куче, всъщност вижда се само главата му. Това е може би най-загадъчният персонаж от всички останали. Нищо друго не дава информация за главния персонаж на фреската или за нейния замисъл. Откъде се появява това куче? Накъде и какво гледа? Наистина ли е почти зарито в пясък или се взира внимателно, страхувайки се от нещо, което ние не можем да разгадаем?

Много интерпретации за направени за тази фреска, едни го свързват както с образа на зловещата фигура, която води мъртвите към ада, така и със символа на изоставянето и безпомощността. Съвсем обикновено и в същото време изключително мощно, "Кучето" на Гоя предизвиква възхищението на много съвременни художници. Антонио Саура го нарича "най-красивата картина в света", а Жоан Миро го определя, заедно с "Придворните дами" на Веласкес, като най-любими творби от колекцията на музея "Прадо" в Мадрид, който 2019 чества своята 200-годишнина.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види