В областта на съвременното изкуство, където границите постоянно се предизвикват, а нормите се събарят, изниква движение, което пренебрегва конвенционалната естетика и показва красотата в хаоса. Безредието царува, а необичайното е норма. Това е "траш арт,“който процъфтява върху принципа на освобождение от традиционните художествени ограничения. Траш артът празнува суровото, вътрешното и неназованото, превръщайки това, което някои биха възприели като хаос, в място за себеизразяване. В сърцевината си, траш артът олицетворява бунта срещу полираното и санитарно, поставяйки на преден план грубото и безкомпромисното.
"Смелостта да се противопоставим на статуквото,“ колективна изложба на 27 български или базирани в България артисти, дава пространството, нужно за едно дълбоко гмуркане в реалма на хаоса, за да представи изкуство, което говори за човешкото състояние и предизвиква публиката да се изправи срещу предварителните си представи за красотата. Артистите Габриел Пендов, Робин Белуард и Ана Найденова представят тази хаотична красота в творбата си "Пеперуда,“ изработена от рециклирани платове, плюшени играчки и колани. Използването на вече съществуващи предмети за създаване на изкуство разбира се не е сегашен феномен. Под една форма, траш артът черпи вдъхновение от концепцията на “readymade” изкуството, термин, използван за първи път и популяризиран през 20-те години на миналия век от Марсел Дюшан. Той създава движение, което революционира традиционните представи за изкуство и предизвиква множество дискусии за самото значение на думата.
Такова изкуство сътворява и Слава Джордж с нейната инсталация “Молитва,” която се състои от дървен стол, калашник и свещ. Апроприацията на обикновени, масово произведени обекти и тяхното представяне като произведения на изкуството чрез преконтекстуалиризаране или преобразуване резонира като мощно средство за културна критика и креативно изразяване в една епоха, белязана от консумеризъм. До концепцията на readymade изкуството се докосва и Никола Цветанов с неговите "Райски игри“ – инсталация от празни флакони от райски газ, изрисувани с акрилни маркери. Сложността на съвременния живот, ежедневната борба с множеството катастрофи, последиците от собствения ни егоизъм и измиването на ръцете на множество институции са в сърцето на изкуството, което цели да избяга от чистотата на лъжата.
Изправени пред изкуствената ни реалност, сме принудени да потърсим причините за провалът ни. Причината за крехкостта на нашата социална структура. София Димова търси този отговор с инсталацията си “Джон Блейз, провалихме децата си.” Символиката на обувките, вързани и окачени на клони, за някои са траурен знак, представящ смъртта на някого, а за други, те са обозначение на места, където човек може да се срещне с дилър. Кътчето, в което провалът на системата, излиза на преден план.
Срещата с обувките, висящи на клоните, с райските игри или калашника, с траш арта, не бива да бъде пренебрегвана. Тази среща ни подтиква да се замислим за състоянието на социума ни, за начините, по които реагираме към печалния пейзаж на нашата реалност. Траш артът не е просто траш.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура” по програма
"ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ”.
