Сюрреалистичните картини на Джордж Тукър
Вижте Subway – картина на Джордж Тукър от 1950 г. – изобразяваща фигурата на жена, вероятно бременна, сновяща в стерилния, студен и донякъде дехуманизиран пейзаж на една метростанция сред подозрително изглеждащите мъже, носещи шлифери и ретро шапки.
А дали си спомняте първите редове на Данте от неговия "Ад"?
На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.
Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,
че спомня ли го, цял ме мраз побива:
при грозний страх, с кой пълни ме до днес.
смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.
Не зная как се в тоя лес вглъбих,
от сън тъй в пълно бил съм упоен,
кога от правий път се отклоних!*
Думите май пасват на картината? Най-вече заради чувствата, които провокира тя. Банално може би, но всички все някога сме се чувствали изгубени, сами или отчуждени в собствената си среда, а действията ни – блокирани от чужди сили и очаквания. Банално, но истина.
Идеята, че картините на Тукър се свързват с публиката незабавно кара критиците да го приведат към течения като сюрреализъм, магически реализъм, социален реализъм и дори фотореализъм. Художникът никога не е бил щастлив от тези определения, тъй като смятал, че го ограничавали и давали много бегъл отговор на далеч по-сложен въпрос. Тукър се самоопределял като фигуративен художник, който намира картините си за "опит да се справиш с живота", при който "решенията са толкова, колкото са и човешките същества".
Тукър е роден през 1920 година в семейство от средната класа в Бруклин. През 30-те години родителите му се местят в Белпорт, Ню Йорк, където той прекарва част от младостта си, лутащ се из арт изложбите в местните музеи, опознаващ Ренесанса и холандските артисти. Учи английски в Харвард, а след това се включва във военноморски флот по време на Втората Световна Война, но бива освободен по здравословни причини. С дипломата си той се завръща в Бруклин, където преследва най-важната си цел – да стане артист. Записва в Art Students League of New York и се среща с много различни учители и съвременници, които му помагат да оформи мисленето си за изкуството и да развие свой собствен стил като артист. Най-силно повлиян е от Пол Кадмъс (който за кратко е бил и негов любовник) и Джаред Френч (който пък е бил любовник на Кадмъс). И двамата са фигуративни художници, които са възприели ренесансовата техника за използване на темпера - бързосъхнеща живопис, използваща оцветен пигмент и яйчен жълтък или подобно свързващо вещество. Тукър творил по подобен начин с темпера. Но за разлика от Кадмъс и Френч, чиито творби имат хомо-еротичен подтекст, Тукър рисувал импресия на един емоционално наситен свят, в който всичко е толкова живо, колкото са и сънищата ви.
Човек е толкова ментално впечатлен от нарисуваната реалност, че тя се връща като сън, дори ако човекът не е фен на рисуваните сънища и фантазии.
В ранната си творба Children and Spastics (1946), (превод: Децата и непохватните; spastic в САЩ означава непохватен, пипкав, а в Обединеното кралство се използва като обидна дума за болни от церебрална парализа) група деца дразни гейове в една сякаш извънземна, груба среда. Мъжете позират, докато децата ги обиждат вербално и злоупотребяват физически. С тази картина Тукър създава стил, чрез който изобразява света като отчуждаващ и потискащ, но понякога този стил включва и една успокояваща героите атмосфера, като в картините Supermarket, Bathers и Waiting Room.
В началото на 50-те години Тукър и всички останали фигуративни художници са неглижирани от новопоявилия се абстрактен експресионизъм, за който критиците твърдят, че отразява по-добре тревогата от атомната епоха. Неудовлетворен от капризния вкус на критиците и пазара за изкуство, Тукър продължава да рисува визията си за съвременния живот и създава някои от най-великите си творби: Highway, Government Bureau, Lunch, Landscape with Figures и Ward.
Творчеството на Тукър се противопоставя на лесното категоризиране. Картините му разказват историята на съвременна Америка, нейните надежди, страхове и морални комплексности, от 1950 г. нататък. Изображения с изключителна непосредственост.
*Превод от италиански: Константин Величков, 1906 г.
