Дори и да не знаете много са самураите, вероятно сте гледали достатъчно филми, за да сте наясно, че огромна част от тези страховити войни са били мъже. И все пак в миналото е имало и жени, които са успявали да преодолеят социалните норми и табута и да влязат в редиците на тези елитна войскова част. Такъв е случаят със страховитата и героична легенда за Томое Гозен – жена, която през 12. век става самурай.

Историята на Томое Гозен е забулена в мистерия, но дори и днес е останал споменът за тази красива и изключително жестока жена. Впечатляващото в легендите за нея не е само фактът, че е успяла да стане самурай, но и че се е превърнала в изкусен войн, който всявал страх в сърцата на всички свои противници.

Животът в Япония преди 10. век бил устроен така, че да си самурай означавало да си нечий страж или телохранител, а думата била използвана за елитна, аристократична каста, представителите на която са избрали житейски път на война. Първите самураи се появят през 8. век, но едва през единадесети започват да добиват важността и силата, с която ги свързваме днес. Тогава те се превръщат в доверени войни на местни феодали, наречени даймьо, които непрестанно били във военни конфликти помежду си. Постепенно самураите се обособяват като пълноправна социална прослойка, която започва да се ползва с различни привилегии, включително това членовете ѝ да могат да носят два меча. Повечето от тях били мъже, защото подобно на Западния свят по това време, в средновековна Япония от жените се очаквало да се омъжат, да гледат деца и да се грижат за домакинството, докато мъжете воюват. Изключение правели само жените, омъжили се за самурай – те били високообразовани, но и способни да защитават себе си и семействата си, а много от тях носили къси мечове под кимоната си. В периода между дванадесети и деветнадесети век някои жени дори успявали да станат пълноправни самураи.

Но дори и преди жените да успеят да влязат в престижната войнска каста, в Япония имало традиция, според която имали право да се обучават за войни, за да могат да защитават семействата и домовете си от нападатели, когато мъжете им са заминали на военни походи. Такива жени били наричани онна-бугейша, което в буквален превод означава "жена-войн".

Онна-бугейша можели да използват хладни оръжия като бойния нож кайне – къса кама, носена предимно от самураите. Те си служили и със смъртоносните нагината – оръжие с голямо, извито острие и дълга, подобна на тази на копията дръжка. Нагината бързо се превърнали в символ на онна-бугейша, първо защото това било най-често използваното от тях оръжие, с което можели да компенсират по-голямата физически сила на противниците си мъже, второ защото, носейки го, те публично заявявали принадлежността си към кастата на жените-войни. Много често след като се омъжели, дъщерите на самураите занасяли в дома на съпруга си своята нагината като зестра.

Както вероятно вече се досещате, Томое Гозен била именно такава жена-войн. Макар тя да е една от най-известните онна-бугейша в цялата японска история, информацията за нея достига до нас по-скоро благодарение на множеството легенди, а не толкова под формата на исторически факти. Смята се, че това дори не е истинското ѝ име. Думата "томое" по всяка вероятност отпраща към шарката на бронята, която носела на раменете си, а "гозен" било често срещано в древна Япония нарицателно име, с което били наричани жени, заслужили голяма бойна чест и слава.

Един от основните извори за нейния живот е книгата "Хейке Моногатари" – средновековен сборник с балади, приказки и текстове от първата половина на 13. век, които формират голям исторически епос. В него надълго и широко се разказва историята за враждата между две благороднически фамилии – Таира, наричана още Хейке, и Минамото. Тамое била самурай на предводителя на Минамото – войнът Минамото Кисо Йошинака. Майката на Тамое била дойка на Йошинака, така от доведена сестра, тя се превръща в най-доверения му военачалник. В някои от изворите дори се намеква, че двамата са имали неофициална любовна връзка. Така или иначе, според легендите, Томое предвождала над хиляда мъже.

В този смисъл Томое Гозен практически не била онна-бугейша, а онна-муша – жена, която не просто защитава дома си от нападатели, а влиза в сражения на бойното поле. Тя не била единствена – археологически проучвания показват, че в редиците на японските армии е имало много повече жени, отколкото до скоро се смяташе.

Според "Хейке Моногатари" Томое имала: "дълга, черна коса, бяло и много красиво лице. Била обаче яростен ездач, който не знаел страх нито от стръмни пътища, нито от буйни коне. Била изкусна с дългия меч и лъка и можела сама да се изправи срещу сто мъже, готова да посрещне това, което я очаква – независимо добро или лошо." Макар днес името ѝ да се носи от една разновидност на оръжието нагината, се смята, че Томое предпочитала да посича враговете си с катана – дълъг меч с право острие, използван от мъжете самураи.

Сраженията между двете фамилии, които често са наричани "Войната Генпей" достигат своята кулминация в периода между 1180-1185 г. Йошинака успява да извоюва няколко големи победи на бойното поле. Вероятно заради завист и заради не дотам добрите му умения на лидер в мирно време обаче собственото му семейство се обръща срещу него. През 1184 г. армията му била разпусната и той бил принуден да напусне Токио заедно само с пет или шест верни войни, сред които, разбира се, била и Томое.

Според една от легендите по време на бягството Томое влязла в схватка с двама вражески пълководци. Тя успяла да победи първия – Хатакейна загубил съкрушително, но той решил да избяга от битката, за да не посрами семейството си като падне убит от ръката на жена. Вторият ѝ противник Учида не получил тази възможност – Томое го обезглавила.

В друга легенда Томое и Йошинака успяват да напуснат Токио с по-голяма част армията си и да се прегрупират, за да се впуснат в самоубийствена атака срещу братовчеда на Йошинака. Тогава Йошинака казва на Томое, че трябва да отстъпи и да не влиза в боя, защото е жена. Каква точно е била мотивацията за тази негова молба не е ясно. Може би е искал от нея да извърши ритуално самоубийство, за да запази честта си, или да остане жива, за да разкаже за случилото се, може би е смятал за позорно да загине в присъствието на жена, също толкова вероятно е обаче и да я обичал и да не е искал да я види мъртва.

Каквато и да я била причината за молбата му обаче, Томое отказва. Според написаното в "Хейке Моногатари", тя отговорила, че иска да посече още един достоен съперник в негова чест. Кой точно бил този нещастен враг зависи от източника. В повечето от тях обаче историята е подобна – когато неприятелите приближили, Томое препуснала първа срещу тях, хвърлила се към предводителя и го обезглавила с един замах на катаната си.

Какво точно се случва с Томое след битката също не е напълно ясно. Според една от версиите тя успява да избяга жива от бойното поле и след това повече не влиза в битка. На 28-годишна възраст постъпва на послушание в будистки манастир, където и умира на 90 години. В някои версии на "Хейке Моногатари" се твърди, че Томое е пленена при последната битка при Авазу и е принудена да стане наложница на Вада Йошимори. В други извори пък се казва, че Йошинака загива в битка, но не и Томое. Тя се заклева да отмъсти на враговете му. След като убива всеки един от тях, влиза в морето, отнемайки собствения си живот, а в ръцете си държала отсечената глава на Йошинака, за да е сигурна, че никой няма да може да я поругае.

Независимо колкото от легендите на Томое Гозен отговарят на историческата истина, те оставят трайна следа в японската култура. През 15. век за нея е написана пиеса Но, една от малкото посветени на войни. Личността ѝ е включена и в годишния исторически парад Джидай Мацири, който се провежда на 22 октомври в Токио. Популярността ѝ не се ограничава само да Япония – наскоро американската хорър писателка Джесика Салмонсън издаде трилогията "Сага за Томое Гозен". По всичко изглежда, че макар никой да не знае каква е истинската съдба на Томое Гозен, легендата за нея ще продължи да живее.