Днес се надяваме, че са отминали времената, в които властва клишето, че политиката е прерогатив на мъжете. Но дори с поглед в миналото можем да открием такива жени, които по забележителен начин са оставили своя белег в историята на епохата си. 

Една от тях е Голда Меир, истинска легенда на световната политика. Oт бедно момиче тя постепенно се превръща в премиер на държавата, която се появява на световната карта малко след Втората световна война - Израел.

Голда Мабовиц е родена през май 1898 г. в Киев, където семейството й се премества от беларуския Пинск в търсене на по-добър живот. Моше и Блум Мабовиц имат осем деца, но пет от тях доживяват едва до около петата си година. Съпрузите правят отчаяни опити да преодолеят бедността: Моше отваря дърводелска работилница, съпругата му работи като готвачка в богати семейства. Обаче усилията им са напразни: оскъдните доходи не стигат дори за осигуряване на пълноценна храна на цялото семейство.

Постоянен спътник на глада и студа е страхът от еврейските погроми, които в началото на миналия век се случват често в Киевската провинция. Бизнесът на Моше не просъществува дълго. Мрачното съществуване, неизпълнените надежди за финансово благополучие и постоянно чувство за опасност принуждават Моше Мабовиц през 1903 г. да напусне Беларус. При появилата се за това възможност той заминава да работи в САЩ, където се установява в Милуоки, Уисконсин. След три години той успява да съдейства за преместването на жена си и дъщерите си при него.

В Милуоки семейството се установява в беден еврейски квартал. Макар и не по същия начин, отново живее много бедно, макар и бащата да работи на две места, а майката успява да отвори малък магазин. Голда й помага след училище. Може би това днес е легенда, но в биографиите й е записано, че още като много малка тя показва изключителни лидерски умения и дар на красноречие. Още на 11-годишна възраст организира събития, на които държи речи и съдейства за това родителите да събират средства, с които да помогнат за закупуването на учебници на всички по-бедни деца в училището й.

След като завършва основно училище, Голда мечтае да продължи образованието си. Израстнали с друга идея за живота, родителите й считат, че това съвсем не е най-добрата крачка, която тя следва да предприеме и искат да омъжат дъщеря си за заможен мъж.

Това я принуждава да напусне семейството си и да отиде да живее при по-голямата си сестра Шейн в Денвър. Периодът в Денвър сериозно е повлиял върху формирането на възгледите на Голда. Тогава тя за първи път се сблъсква с идеите за социалната несправедливост и униженото положение на своя народ, както и с дискусиите за националната идея, социализма и ционизма.

След като се сдобрява с родителите си, Голда се завъръща при тях, завършва гимназия, влиза в учителски колеж и става член на трудовата партия. Под влияние на политическите си възгледи, Голда решава, че следва да се премести в Палестина. 

Морис Меерсън е мъжът, с когото тя създава връзка. Той също е привърженик на идеите на социалистическия ционизъм. Ето защо, след като сключват брак, те в действителност се преместват в Палестина.

Неспособни да понесат трудните условия на живот, повече от една трета от ционистите активисти се връщат в Америка. Активната работа на Голда Меерсън започва през 1928 г., когато застава начело на женския отдел на Генералната федерация на еврейските синдикати. Тя води агитационна работа, участва в Международния конгрес на социалистите, разглежда съдбата на бежанците от нацистка Германия, изпълнява много задачи в борбата срещу фашизма.

Краят на Втората световна война поставя и въпроса за създаването на независима еврейска държава в Палестина. 14 май 1948 г. е денят на изпълнението на мечтата на Голда Мабович-Меерсън за цял живот. Тя е сред двадесет и четирите души, подписали Декларацията за независимост на Държавата Израел.

През септември 1948 г. Голда Меерсън пристига в СССР като посланик на Израел. Тя успя бързо да установи добри отношения с представители на съветското външно министерство. За десетки хиляди московски евреи тя се превръща в истински символ на историческата им родина. Междувременно обаче започват различни репресивни действия срещу евреите в Съветския съюз, провокирани именно от ционистките настроения, които се събуждат.

През 1949 г. Голда е назначена за министър на труда в Израел. Тогава тя инициира разработването на система от социално законодателство, както и програми за професионално образование и грамотност. Едновременно с това, докато тя е на този пост, се развива мащабно строителство, предназначено за подкрепа на хората в социално неравностойно положение. 

През 1956 г. Давид Бен-Гурион е министър-председател, а тя е назначена за министър на външните работи. Тогава Голда променя своето фамилно име на Меир, което буквално означава "излъчваща светлина". Това обаче се случва по нареждане на миснистър-председателят, който издава нареждане всички държавни служители да имат еврейски имена.

През 1969 г. тя оглавява възможно най-високия пост, който може да заеме като политик - този на министър-председател. Тя наследява политическо положение, в което Израел е противоречиво укрепнала и люлееща се от международните конфликти държава. През 1972 г. по време на XX летни олимпийски игри, израелската делегация е нападната от терористи и избита. Тъй като не получава подкрепа от международната общност, Голда възлага на Мосад да намерят и избият всички терористи, взели участие в кървавия акт.

Тя управлява и по време на Войната от Йом Купир, когато Египет и Сирия нападат Израел. И въпреки че завършва в полза на Израел, този конфликт разклаща оценката за Меир, а може би и нея самата, защото все пак коства смъртта на няколко хиляди израелци. Тя подава оставка, пренебрегвайки искането на парламента да остане като премиер. Умира на 08.12.1978 г. на 80-годишна възраст. 

Може би нейната история, която не е само нейна, а и на държавата, в чието създаване участва, е добър пример за това колко е добре понякога да се живее и управлява като такъв, какъвто си. Голда Меир е забележителна не толкова с решителността си по време на управлението си като министър-председател, колкото с енергията си да променя света, тръгвайки от социалното и подпомагайки своята общност хуманно - не със сила, а с увереността, че светлината е най-видна там, където някога е имало тъмнина.