Преди броени дни, на 25 юли си отиде от този свят един изключително значим психолог, семеен терапевт, педагог и автор – 71-годишният датчанин Йеспер Юл. Голяма част от неговите книги, свързани с отглеждането и възпитанието на деца, са преведени и на български език. Сред тях са "Твоето компетентно дете", "Агресията", "Изкуството да казваш "Не", "Да бъдеш мъж и баща", "Това съм аз, а ти кой си", и др.

Като цяло Юл е автор на петнайсет книги, посветени на семейните взаимоотношения, преведени на 20 езика.

През 1979 г. Йеспер Юл създава института "Кемплер" към Скандинавския център за семейството заедно с датския психиатър Могенс Лунд. Бил е негов директор от поставеното начало до 2004 г.

Юл е създател и организатор също така на Family-lab International – организация, предлагаща семинари, лекции, уоркшопи и консултиране на родители и семейства.

След дълга борба с дегенеративно неврологично заболяване, което го извади от активния социален живот, той в крайна сметка почина от усложнено състояние на пневмония.

През активната си дейност като семеен терапевт и автор, Юл дава нова парадигма за отглеждането на децата и насърчаването личното им социално развитие. Той окуражава родителите за засилен диалог с децата, защото вярва, че така ще откриват нови и по-здравословни начини за създаване на успешни връзки. А професионалистите кара да изграждат по-дълбоки и качествени взаимоотношения с децата и юношите под тяхна грижа.

В Seen сме ви срещали с него през неговите книги "Изкуството да казваш не" и "Да бъдеш мъж и баща".

Завършваме с няколко вдъхновяващи цитата от книгите му със съзнанието, че няма да забравим написаното и изговорено от него. Неговият принос в изграждането на взаимоотношение остава завинаги.

"Децата не се интересуват от властта. Когато започнат да тормозят родителите си, то е защото родителите не са поели водеща роля. Тяхното "неразумно" поведение не е признак на желание за власт. То е израз на болката, породена от непосилната за плещите им отговорност."

"Защо е толкова важно да научим децата си на личен език, с помощта на който да разбират и изразяват чувствата и преживяванията си? Конфликтите между близки хора могат да бъдат разрешени единствено чрез използването на личен език. Ако не можем да изразим себе си с лични понятия, няма да сме наясно кои сме, а другите трудно ще се ориентират какво място заемат в живота ни."

"Изобщо не е необходимо родителите винаги да имат готов отговор на всичко и винаги да са разумни и обосновани. Децата много добре знаят какво е да си ирационален и нямат никаква ползва от общуване с родители, които се стараят да са различни от това, което всъщност са. Съвсем сериозно смятам, че правото да бъдеш ирационален трябва да бъде включено в Хартата за правата на човека на ООН или на съответния авторитетен орган. Може би трябва да се включи и в Конвенцията за правата на детето, че децата имат нужда от време на време да общуват с възрастни, които не се правят на свръхчовеци."

"Идеята да помагаме на децата да развият здравословно себеусещане е съвсем нова и затова не е добила популярност. За мен обаче няма съмнение: развиването на усещане за стойност у децата трябва да се превърне в основна задача и на родителите, и на педагозите."