Дълго време се колебаех дали изобщо и как бих подходила към този текст и темата, която засяга. Не съм очевидно мъж, не съм и родител. Една група хора биха ме заклеймили, че се занимавам с неща, с които реално нямам опит. Така правим често ние, хората – игнорираме, когато чуждата позиция не ни интересува и сме закотвени дълбоко в собствените си убеждения. А реално всеки има опит в тези взаимоотношения, веднъж като наблюдател, втори път като участник, защото произлизаме от семейства, а ако сме израсли в институция, нашите възприятия за света са също толкова ценни и важни, и биха посочили на обществото ни големите грешки, които допускаме и до днес.

По начало не се подвеждам по чуждите очаквания и понеже винаги ми се е искало да се говори повече за ролята на бащата в нашата действителност по обективен, зрял и искрен начин, реших да се захвана с този текст. Открих и мой гид в това пътешествие на равносметките, а именно датския групов и семеен терапевт, преподавател и автор - Йеспер Юл. С когото преди време ви запознахме в публикация, посветена на отказа или колко е важно да казваме "не".

Книгата му "Да бъдеш мъж и баща" е значимо четиво, което трябва да достигне до възможно най-голям брой семейства тук и навсякъде по света. Ще си кажете наум или направо на глас – то в Дания са други нещата, хората са някак по-различни – не се лъжете. Междуличностните проблеми, които се пораждат в едно семейство, са винаги едни и същи, защото се основават на емоциите, които изпитваме всички – гняв, недоверие, неразбиране, липса на диалог, страх…

Юл, започвайки темата, уточнява, че до появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете са осигурявали прехраната и са се чувствали на място в тази роля, те са били главата на семейството, но и почти не са участвали в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до 60-те години на миналия век.

Със смяната на поколенията и различните ценностни системи, продиктувани от времето, се появиха и новите нагласи на мъжете да бъдат по-пълноценна част в семейния живот. Новите бащи искаха да къпят децата си, да ги хранят, да сменят пелени, да ги държат в скута си и да ги люлеят, да ги разхождат и всичко това, разбира се, под зоркия поглед на майките. 

Съществуваха паралелно и т.нар. "отсъстващи бащи" – самотните патриарси на върха на семейната структура, които държат контрола върху семейните дела, но отсъстват емоционално.

Естествено че като се обърнем към нашата действителност, ключов момент е в каква политическа обстановка се развива обществото ни и как различните поколения са се формирали през последните 50 години. В комунистическия строй жената е работела наравно с мъжа, нямало е как да седи по цял ден вкъщи, детските градини и ясли са били вариантът в подпомагане на ежедневието.

Тоест съществувала е реална предпоставка бащите да се включват повече във възпитанието и отглеждането на децата си. Разбира се, това не е била някаква формула, по която са се развили всички отношения дете - баща. Процесът е бил бавен, повечето бащи не са имали примери, на които да подражават, и сами са откривали пътя към собствените си деца. Това не е задължително нещо лошо, напротив, децата носят прозрение. Столетия наред жените са общували помежду си и с децата, а контактът с децата отваря не само очите, но и сърцата. Затова всеки мъж, който е тръгнал с желание към тези взаимоотношение, има реалния шанс да постигне и личностното развитие.

Юл обобщава картината, като пише, че бащите и до днес често изпитват страхове или са нерешителни в общуването си. Но успокоява, защото това е напълно естествено състояние – плашещо си е изведнъж да се изправиш пред безусловната любов на едно дете, да трябва да се свържеш с него и да се разтвориш в него. В крайна сметка досега мъжът е познавал единствено любовта на жена си, любов, която винаги е вървяла ръка за ръка с определени условия.

Наред с това автентичната връзка на бащите със синовете им се усложнява и от факта, че поколения наред повечето бащи отсъстваха и с това играеха редица роли във фантазиите на децата си. Една част са идеализирани, като синовете са копнеели за контакт с тях, някои пък са изпитвали силен страх, тъй като бащите – по своя или не дотам своя инициатива – са заемали ролята на семейна полиция или съд - децата са непрестанно поправяни, наказвани, затова и неизбежно са се страхували от бащите си.

Историята на човечеството, пък и редица литературни произведения, говорят за нещастни или провалени взаимоотношения между бащи и синове, които цял живот са се борили за одобрението на баща си, или такива, които са намразвали до крайност родителя си.

При момичетата честата ситуация е да израснат с изключително идеализирана представа за бащата, като бащите ги превръщат в свои принцеси. Затова се случва жените да пропилеят 30, 40 или дори 50 години, докато установят колко кухи всъщност са били техните взаимоотношения с бащите им, и да осъзнаят, че като таткови принцеси те по-скоро са били ощетени, отколкото стимулирани.

Днешните млади бащи носят върху плещите си голям товар: очакването да дават положителен пример на децата си. Но, внимание, това очакване е илюзия! Ясно е, че родителите са образец за децата си, но да са изключително и само "добри примери" е просто невъзможно и представлява напълно нереалистично изискване. Добри или лоши – родителите са изходна точка и вашият извор за вдъхновение. Ще усетите и влиянието, разбира се, и от връстниците, с които отглеждате децата си.

С няколко ключови посоки на размисъл, изведени от книга и на базата на наблюдението върху семейната обстановка, ще се опитам да бъда полезна както на бащите, така и на майките. Те важат и за всеки член на семейството. Ще си позволя обаче да се обръщам, както го прави и Юл, конкретно към бащите, защото често тук в България тяхната роля е пренебрегвана или направо премълчавана.

Бъдете себе си!

Знам, че звучи като най-голямото клише на света и най-вероятно е, но тук се има предвид да избегнете самощамповането. Вие не сте нито някаква съвършена версия на бащинството, нито пък задължително ще последвате лошите примери, които сте усетили върху гърба си. Вие би трябвало да изградите своя самостоятелна пътека, по която да достигнете до семейството си. Детето със сигурност ще усети колебанията ви или пък уплаха, но не може да ви спаси, още по-малко може да го стори жена ви, ако сте се вкопчили в нея, тя няма как сама да изправи кривините ви. Особено ако ги премълчавате, идеята е да си помогнете сами или с помощта на други хора в група, с които да споделяте сходни трудности, и да не се чувствате като единственото чудовище на света. Защото не сте чудовища, а обикновени хора, които се учат да споделят.

Огромна трудност за повечето мъже, защото те са задължавани поколения наред, да не показват истинските си чувства и емоции. Прегръщайте децата си, показвайте и сълзите си в дадени ситуации, никой не е от камък, така те ще израснат емоционално интелигентни и знаещи, че човек не бива да крие чувствата си. Защото това не е нито нормално, нито здравословно!

Бъдете достъпни!

Всичко е взаимосвързано и, ако успеете да бъдете себе си, следващата стъпка е да позволите на детето си да се доближи до вас самите, до сърцето ви. Да усети кои всъщност сте. Без да играете на криеница, защото никой не е само Супермен, или пък човек, който се е провалил в нещо. Детето ще оцени и ще запомни, че вие не сте някаква ледена стена, в която то може само да се блъсне, а сте и човекът баща, от когото всеки има нужда. Това е безценен опит, с който ще научите детето си да бъде открито с вас, след време, като порасне и се превърне в зряла личност.

Бъдете различни!

Всяко едно дете, което има възможност да живее с двама родители, или пък да общува с майка си и баща си, има огромно преимущество да опознава две различни гледни точки за света, които не са еднакви и също така самите възрастни не са на една вълна в абсолютно всичко. Подчертавам – това е богатство. А датският психолог споделя от позицията си на своите над 40 години опит с двойки и семейства, че никога не е срещал родители, които да са били на едно мнение по всички въпроси. Любимият аргумент в полза на пълния семеен консенсус, добил почти идеологически измерения, е че така детето се чувства сигурно. Но всъщност тези деца израстват под стъклен похлупак, а те по своя път неименуемо ще срещнат разногласия между хората, които най-вероятно ще ги травмират, понеже нямат опит с подобен тип ситуации. Така че не гонете някакво дълбоко изкривено постоянно съгласие, останете различни в позициите си, когато това е необходимо.

Бъдете партньори!

От друга страна не занемарявайте отношенията си с жените си, те са вашите партньори и пълноценното общуване изисква действия. Тоест правете изненади на жената до вас, освобождавайте я от постоянната обвързаност със семейните дела, поемайте инициативата, за да може и тя истински да си почине, без да изпитва чувство на вина. За това нещо вие можете да й помогнете, понеже нейните инстинкти са дори на биологично ниво различни и съответно доста често в името на децата майката забравя самата себе си.

А децата със сигурност усещат, когато един или и двамата им родители са нещастни в отношенията си и неудоволетворени като личности. Не бива да свързват родителството единствено и само с усилия и саможертви...

Осигурявайте също така общи изживявания, в които да оставате сами – вземете билети за кино, театър или спортно мероприятие, нещо, което знаете, че ще я зарадва и изживявайте тези моменти. Дори в началото тя да роптае, че изоставяте децата си, впоследствие ще ви бъде благодарна, че не сте загърбили отношенията си.

Защото в крайна сметка децата в един момент напускат дома, а може да се окаже, че вашите отношения са сринати, защото никой не се е погрижил за тях.

Бъдете ценни за себе си!

Като допълнение към горната грижа, не забравяйте и кои сте самите вие. Спомнете си вашите хобита и любими занимания с приятели. Какво ви радва и какво ви кара да се чувствате ценни. Често се оказва, че ролята ви в семейството и това, че осигурявате финансов комфорт, поражда вашата значимост. Много мъже се чувстват единствено и само така щастливи, като работят почти денонощно и успяват да осигурят въпросния статус. Но цената е да пропилеят трайно взаимоотношенията с всички членове на семейството. Защото все още няма как да се купят споделени емоции. А след пенсия, ако този мъж е действал все пак по този начин, изпада в депресия и дори води до крайни развръзки, защото междувременно е загубил себе си и близките си.

Бъдете автентични!

За всеки мъж подканата да бъде автентичен е изненадваща и стряскаща едновременно, особено за мъжете, израснали с дистанциран баща и майка, с която да се съобразяват, или по-лошото – която е можела да обича, само ако човек е на нейно разположение и изпълнява заръките й.

Първоначално искането да бъдете автентични може да ви се стори трудноразбираемо, но в него се крие ценното предизвикателство не само към заздравяване на връзката ви с партньорката, но и за превръщането ви в добър баща.

В крайна сметка, какво значи да сте автентични? Да изразявате мисли, чувства и ценности, които са в хармония с вас самите. И понеже най-добре действат примерите, ще ви дам два, обрисувани от Йеспер Юл. Единият е свързан с партньорките ви, а другият с децата ви.

Когато жена ви пита: "Чудех се дали да не отидем при родителите ми следващия уикенд, ще дойдеш ли с мен?", тя действително се интересува искате ли го, затова й дайте честен отговор – или: "Да, с удоволствие!", или "Не, не ми се идва". Или пък: "Никога не ми е било особено приятно да гостувам на родителите ти, но ако ти искаш да присъствам, ще дойда".

Някои от вас веднага ще възразят, че дадени отговори задължително ще доведат до скандал. По-страшното е да се съгласите през зъби или с вперен в една точка поглед, жена ви веднага ще усети истината, която седи зад положителния отговор и по-лошото е, че евентуално вие ще отидете с нежелание и това ще си проличи по време на общуването.  

Ако детето ви дойде, за да ви покаже рисунката си, която е направило за вас, му отговорете по-възможно най-искрения начин: "Благодаря, рисунката ти ми харесва. Особено това голямо, оранжево слънце!", или "Благодаря, по-късно, когато имам повече време, ще я разгледам по-внимателно", или пък "Благодаря, не мога да позная какво представлява, ще ми обясниш ли?" Или "Благодаря, прекрасна къща. Мисля, че това е най-хубавото нещо, което някога си рисувал".

Автентичният отговор е спонтанен и откровен и съдържа твоето мнение за рисунката, а не заучени фрази, изговорени с детско гласче.

Бъдете балансирани!

Или поне се опитвайте, всеки има своите спадове и върхове при общуването, както го обяснихме по-горе. Перфектни родители няма, защото няма и перфектни хора. Единственото важно нещо е да не посявате в сърцето на детето си собствения си страх. Не казвам, че когато има повод за притеснения, да не изпитвате подобни чувства, но не и страхът да бележи цялостното ви възпитание и още по-лошо - детето ви. Страхът наистина е заразен и когато казвате на детето си: "не се прибирай по късни часове, защото отвън има крадци и престъпници и те могат да те нападнат и ограбят", вие посявате в неговата душа нестабилност и недоверие към света. В никакъв случай не казвам да не се грижите за детето си, а да се отървете от страха и болезнената липса на доверие към всички и всичко.

Бонус-съвети-наблюдения

Всеки един от вас ще се запита: ами като се проявят проблемите, как да реагирам?

Относно възпитанието чрез насилие, шамарените фабрики, колани и прочее методи, които някои от нас са изпитвали многократно, аз, както и сегашните специалисти, сме напълно против. Защо? Някои от вас ще кажат с убеждение: "мен тези шамари са ме изградили като човек!" Да, изградили са ви като човек, който знае, че проблемите се решават с насилие. Чудесно верую, което също толкова заразно, защото се основава на страх. Тоест баща ви ви е взел страха. Възможно е да постъпвате и вие така впоследствие с децата ви.

Но трябва да знаете следното – подлагането на деца на физическо или психическо насилие забавя значително интелектуалното им развитие, способността им за учене спада драстично, смачква самоувереността им и те най-често се превръщат в индивиди с разрушително поведение, отнемат им се естествената енергия и радост от живота, в отношения базирани на страх.

Ако самото дете проявява агресия, бъдете наясно, че до 12-годишна възраст, особено при момчетата, израстването в групата е равно на боричкане и налагане чрез сила. Вие със сигурност още на крехка възраст трябва да обяснявате, че боят не е начинът, но всеки минава през този етап. Тогава решете тези ситуации с разбиране и любов.

Ако синът ви се върне от училище насинен и разберете от учители и директори, че се е сбил с някого от съучениците, не започвайте с обвиненията, той достатъчно се е наслушал до този момент, напълно искрено се поинтересувайте какво се е случило и изслушайте разказа му. След това го прегърнете и му кажете, че разбирате ситуацията. Вярвайте, че детето ви ще запомни този момент и само ще реши впоследствие проблема си.

Единствено и само безусловната любов, искреност и доверие ще помогнат да разгърнете бащинските си способности и да напишете заедно с детето си вашата истинска история. Успех!