Снимка: Вероника Русева

Поредна постна коледна украса за София

И тази година коледната декорация на столицата не ни впечатлява с нищо. Знаете как европейските столици и градове подготвят празничната тема, каква искряща атмосфера придава тя на съответното пространства и как жителите и гостите на града се радват, присъствайки в нея.

Ще кажете, че това ни е най-малкият проблем предвид загубата на идентичност на самия град, последователните стъпки за заличаването на архитектурното му наследство, некачествените ремонти, които изискват поправки месец след това, мръсния въздух, който вече всички виждаме ясно, неизползваемите до голяма степен велоалеи и т.н.

Последно станахме безмълвни свидетели на изсичане на емблематичните кестени по бул. "Патриарх Евтимий", които бяха заменени от "16-годишни кестени", които приличат на вейки или сурвачки, както ви харесва. Тоест, подмяна и лъжи в комбинация, нещо, на което сме свикнали през годините.

Ще продължите да ме питате, защо тогава съм се фиксирала върху някаква си коледна украса, нали там нещо свети, празнично един вид, какво толкова?

За какво служи коледната украса?

Глупав въпрос, ще добавите, то във въпроса се съдържа отговорът – за коледно настроение, разбира се. Но и нещо друго прави празничната украса – осветява, придава на града онзи забележителен шик, сякаш е сложил нова празнична премяна и готов да отиде на бал. Тук обаче нещата изглеждат доста по-различно за София, няма блясък, има кал – киша и лампички, които да акцентират върху мърлявото ни, изпълнено с разбити плочки и огромни дупки ежедневие. Да, при по-голям сняг проблемите на този град стават още по-видими, изпълват се с мръсотия и преливат. А при по-продължителен дъжд, както е в последните дни, настъпва закономерен апокалипсис. Защото шахтите се напочистени, дупките са кратери, колите са навсякъде...

Междувременно около нас свети постна коледна украса за разкош. Едно време баба ми казваше: На свинче – звънче. Съжалявам, мила ми Софийо, но това е и твоят случай.

Ето, нека се разходим по един такъв злочест пример – бул. Витоша или добрата стара Витошка, от чиято градска идентичност не остана и помен. Вървим по шарените плочки ала балнеосанаториум на провинциален град, те тракат под нас, хлъзгави са, но какво от това, нали се крепим някак си върху тях. Преминаваме покрай космическото глухарче или там каквото е, пъпката фонтан, поставена е някаква безлична коледна декорация около нас, без тема, а по-лошото без вкус, а ние крачим, залитайки към светлото бъдеще. 

Искам да подчертая, че не става дума нещо просто да се ремонтира, понеже все това ни се повтаря – бъдете благодарни (все едно не плащаме за всичко това ние), че разполагате с нови съоръжения. Нека си представим за момент следната ситуация, отваряме вратите на дома си (най-безценното за нас, българите) и просто оставяме една бригада майстори да се изсипят у нас. Нито се интересуваме колко ни струва спрямо останалия пазар, нито какви материали се ползват, нито взимаме някакво отношение кое как да се устрои вътре в жилището, просто си седим и чакаме ремонтът да приключи. След това влизаме вътре, не ни харесва как изглежда, а портфейлът ни е празен за месеци напред, мълчим си, после нещата около нас започват да се разпадат, а ние продължаваме упорито да мълчим. Появяват се и нашите майстори и ни искат още повече пари, за да ни ремонтират ремонта и така до безкрай, а ние мълчим, мълчим и плащаме.

Ще заключите – кофти сценарий, а и нереалистичен… Защото става дума за дома ни, а ако е за града, в който живеем, е нещо чуждо, така ли?

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види