Днешните родители са подложени на огромен стрес. Общественият натиск все повече ги принуждава да действат с мотива да бъдат това, което другите разбират под "добър родител". Често неизменна част от отглеждането на дете са малките лъжи. Не се самообвинявайте и не изпитвайте угризения, защото колкото и странно да звучи, те понякога са необходими и полезни. Разбира се, доверието е основата на човешките взаимоотношения, а истината е висша ценност, върху която трябва да стъпваме винаги, за да възпитаме достойни и морални хора. Но тук ще говорим само за безобидни лъжи.

Малки вълшебни лъжи

Лъжа #1 е съществуването на Дядо Коледа (и цялата му свита). Цялото човечество си е навлякло достатъчно бели с това, но отдавна сме стигнали толкова далеч, че вече измъкване няма. Да се опитваме да избегнем тази лъжа би било като да плуваме срещу течението на дългогодишна традиция, установена култура и огромна маркетингова вълна. Но ако трябва да потърсим оправдание за масовото придържане към тази измислица, трябва и да споменем, че образът на белобрадия старец е базиран на истински такъв – Свети Никола – светец, който давал пари и подаръци на бедните. В нашия случай – на децата. Добрите деца. Като се замисли човек, има смисъл – не просто защото имаме готов аргумент да приканим децата към послушание, а защото възпитателната роля на тази фигура е немалка. Тя учи на щедрост, всеотдайност и човечност. Че доброто винаги е възнаградено – по един или друг начин. Има куриозни моменти, които трябва да се избегнат, което води до сериозно задълбочаване на лъжите. Стига се дотам да обясняваме защо на всеки ъгъл през декември има фалшименто-дядо-коледовци, истински ли са или не, как така срещаме Дядо Коледа в мола, като преди малко го зърнахме на пет преки оттук; защо на единия брадата му жълтее, а на другия е бяла и пухкава, защо този е толкова слаб и носи маратонки, а другия сме го хванали да пие бира (а не Кока-Кола?!) На финала се предаваме и се стига до крайности като "Заспивай, защото джуджетата гледат и няма да получиш подарък!"

Малките вълшебни лъжи носят със себе си способността да се развива детското въображение. Или да се представи нещо непонятно по по-простичък начин. Все пак, те са лесен изход, когато трябва да реагираме бързо за нещо и да бъдем разбрани. Естествено, че едно дете би посрещнало с повече разбиране факта, че "телевизорът трябва да си почине, защото ако работи твърде дълго, може да се взриви", отколкото, че "ако гледаш твърде много телевизия ще те заболят очите и главата, освен това тъкмо започва Биг Брадър и предпочитам да не го гледаш."

Малки лъжи за закрила

Вторият тип лъжи, които най-често изричаме, са тези, които използваме, за да предпазим децата си от информация, която може да ги засрами, натъжи или засегне. "Котето ни избяга, вероятно е отишло да търси майка си.", "Рибката ти просто спи.", "Баба отиде на небето, за да светва звездичките вечер и да ги гаси сутрин." Тези лъжи защитават крехкото малко съзнание от лоши мисли, докато дойде момента наистина да поговорим за онова, което плаши най-много от всичко. Вие сте родител и вие знаете кога детето ви е готово да осъзнае истините за смъртта и раздялата. А изкушението да измислите лъжа, с която да прикриете истината, ви се струва отличен вариант за отлагане на този момент. Разбираемо е и в никакъв случай не е грешно, защото децата често се обсебват от смъртта и започват да сънуват кошмари и да питат зловещи въпроси, касаещи смъртта на други роднини или дори тяхната собствена.

Малки лъжи за неудобните въпроси

"Щъркелът донесе бебето!" или "Когато мама и тати много се обичат, в корема на мама започва да расте бебе!" Мхм, че иначе как да обясним, че това и онова… знаете. Тези малки лъжи ни помагат да избегнем момента, в който, не децата, а по-скоро ние ще изпитваме неудобство. Само да ви предупредим, че колкото по-големи стават децата, толкова по-смущаващо ще бъде. Затова по-добре за всички е да предоставите стилизирана версия на реалността. Този щъркел после може да ви докара само главоболия.

Страшни лъжи

Всички онези митични и приказни същества, намесени в битовизма ни: "Измий си зъбите, защото Чук и Пук ще ги развалят", "Изяж си супата, защото Торбалан ще дойде да те вземе", "Чичко полицай ще те арестува, ако се тръшкаш по улицата" и още, и още. Признаваме, че това са ефективни начини да постигнете бърз ефект, но внимавайте с тях, защото без да искате може да предизвикате у детето страхове, с които после отново вие ще трябва да се справяте. Разбира се, всички предпочитат децата им да се страхуват от развалени зъби, но ужас от арест и писъци при вида на "чичко полицай" едва ли е ефектът, който гоните.

Как се е случило – не знам

"Случайно музикалната ти играчка се е счупила." – мхм, онази, с дразнещите звуци, която драска по пода, върти се, свети и така по милион пъти на ден. Не знаете как се е "счупила", а? И батериите не са в джоба ви? Разбира се, че би било истинско предизвикателство да обясните на кипящото от енергия дете какво представляват главоболието, дискомфортът от недоспиването и ниският праг на дразнение на скования от стрес възрастен човек. Но ако обясните, че "трябва да поседим на тихо, защото тати го боли глава", можете да възпитате у своя наследник наченки на емпатия, което ще му бъде много полезно в бъдеще.

И все пак, на всекидневна база се раждат хиляди малки лъжи, с които родителите се опитват да си спестят пледоариите по повод многобройните въпроси на децата: "Вечер не дават детски филмчета по телевизията"; "Когато лъжеш, носът ти започва да расте и това е нещо, което само мама и тати могат да видят"; "Кока-Кола е направена от мравки, а желираните бонбони – от лепило"; "Едно пиленце ми каза, че днес не си бил послушен."

Но внимавайте, защото, ако прекалите, малките лъжи могат да ви донесат големи неприятности… а рискът да загубите доверието на детето си е огромен.