Задължително си наложете да говорите по темата, колкото и да ви е трудно и да се чувствате неуверени. Не я избягвайте, обмислете я и подходете уравновесено. Някои от поколенията никога не са се сблъсквали директно с наркотиците, други са живели в такива времена, трети са напълно наясно и през личен опит. Винаги е имало наркотици, и преди, и сега, просто достъпът и разпространението са били различни. Няма значение от каква позиция изхождате, този въпрос трябва да бъде поставен между вас и детето ви.

Защото така или иначе то ще формира оценка и позиция, но без да е чуло вашето мнение и отношение. Не забравяйте, не бъдете крайни, твърде тревожни или пък нападателни. Изказвания от сорта: "Само да съм разбрал, че се друсаш – край с теб!" Или пък: "Ще те заточа в комуна", ще постигнат точно обратния ефект при по-голямата част от подрастващите.

Най-важното при разговора като отношение е да бъдете искрени. Децата го усещат веднага и има голям шанс да спечелите доверието им. Точно това, към което и вие се стремите във вашите взаимоотношения. Споделете опит.

"Живеех във времена, в които нямаше така разпространени подобни субстанции, не съм наясно, но съм виждала впоследствие какво се случва с хората, които са станали зависими."

Има поколения, които в началото не са правили разлика между хероин и марихуана. Или по-скоро не са отчитали различните нива на вреда, които те нанасят. Тоест дали ще изпушат една марихуана или пък ще сторят същото с хероин, не е било от значение, поради незнание в тази област. Става дума за 90-те години в България.

Обяснете на детето, че към наркотиците човек се пристрастява. Бавно-бързо – това е крайният резултат. Ставаш подвластен на тази нужда, такъв им е механизмът и действа безотказно.

В случай, че сте израснали в по-нови времена, споделете вашия опит. Кажете, че сте били заобиколени от хора, които са употребявали. В такива ситуации на масовост, рискът е най-голям, но човек трябва да намери сили и да се съхрани. Да вярва в себе си, а не да се опитва да удовлетворява представите на другите, поддавайки се на манипулации.

Също така е важно да имате ясна позиция и да сте запознати с темата, да сте прочели, ако нямате представа. Марихуаната не се "смърка" или инжектира например, ще звучите нелепо и несериозни пред децата си, ако говорите наизуст и без особени познания…

Най-разпространеното твърдение е, че с марихуана се почва и следва апокалипсис. По тази тема ви съветвам да подходите различно и не през клишето. Да, има включително и медицинска марихуана, която е лечебна, но при някои състояния и при определени хора. Също така за това си предназначение тя е определен сорт. Обяснете на детето ви, че докато то се формира по време на пубертета физически и психически, изобщо не е добра идея да стимулира мозъка си по този начин. Не се знае при него/нея какво състояние би могло да отключи. А и в повечето пъти тревата се пуши, докато подрастващите са употребили алкохол, което е ужасно опасна ситуация.

За синтетичните наркотици трябва да му стане кристално ясно, че те увреждат в една или друга степен мозъка и организма. А редовната им употреба е напълно фатална за развитието им. И за да са част от която и да е било компания, не бива да плащат подобна цена.

Пристъпваме към доста деликатната тема за компаниите и приятелствата в тях. Много често младежите посягат към наркотиците, за да се докажат в тях. Тийнейджърството е етап, в който младият човек иска да се изгради като смела личност, да се приобщи, да се заяви и да получи одобрението на останалите. Проявете пълно разбиране към тази позиция, и вие сте минали през този етап по един или друг начин. Но категорично обяснете, че човек не се доказва, приемайки в тялото си вещества, които го разболяват. И никой, който истински държи на него, не би го карал да върши подобни неща.

Много от тийновете възприемат употребата на наркотици като забавление – "Ще взема едно хапченце" или "Ще смръкна тази линия, за да ми стане весело, защото иначе ми е тъпо…"

Разяснете на вашето дете, че забавлението идва отвътре и ако го задвижваме изкуствено, то ще почне да се стимулира единствено и само по този начин. В крайна сметка това е мозъчна биохимия. Ако в даден момент му е тъпо, чувства се неуверено, самотно, по-добре да се опита само да промени ситуацията вътре в себе си, а не да разчита на някакви опасни субстанции.

Една от основните причини, поради които тийновете посягат към дрогата е, че са тъжни, неразбрани, отчаяни. Животът ги блъска, а като добавка получават един огромен хормонален дисбаланс. В такива ситуации все ще се намери някой да каже:

"Пич, вземи този бонбон, ще те вдигне веднага…"

Тук идва моментът, в който трябва да сте наясно, че ако по принцип не сте говорили с детето си през годините, не сте станали близки, няма как или ще е много трудно, да отворите тази врата по време на пубертета. Просто защото чисто като природен закон детето започва да се затваря вътре в себе си.

Случват му се хиляди неща едновременно, резки промени в тялото, които го притесняват, потъва в първата (не)споделена любов, нервно му е, получава и лоши оценки, в училище е трудно, среща често неразбиране и дори агресия от страна на съученици… Детето носи всичко това на плещите си, а вие трябва да останете родител и да се вълнувате от живота му, от всичко, което му се случва, а не само от оценките, в колко часа се прибира и дали е яло.

Обсъдете с него дали има сфера на изкуството или пък спорта, които в този момент да му допадат, за да го запишете при желание. Обяснете му, че през тези занимания човек може истински да се докаже. Че това е вътрешна сила, която се развива във времето, и го калява и обезпечава, когато срещне несигурност или пък неразбиране, което задължително се случва в живота.

Нека разбере от вас, че самочувствието се формира отвътре, а не на база външни фактори.

Друг важен фактор е да познавате компанията на детето ви. Споделете, че нямате нищо против да кани приятелите си вкъщи. И ако той/тя проявава желание да го прави, ще имате възможност да ги опознаете лично. В случай, че не харесвате някого, подходете деликатно, а не агресивно, защото детето ви със сигурност ще защити приятеля си. После, когато претърпи разочарование, не ходете при него само, за да му измърморите в лицето: "Аз казах ли ти, винаги съм прав/а." Прегърнете го и нека думите ви бъдат на съчувствие и разбиране, уверете го, че ще срещне и добри хора по пътя си, които ще го приемат такъв, какъвто е.

Нещо важно, което трябва да разясните на детето си, е ролята на дилъра. Това често ще бъде човек, който ще се представя за готин приятел и ще се навърта около компаниите, за да зарибява. Той е този, който идва, за да изкуши и да ограби физически и психически.

На мен близък човек преди години ме беше предупредил: "Дилърът е враг на теб самия и от теб зависи дали ще го допуснеш близо до себе си." Всъщност дилърите са загубени души, които идват да вземат и твоята душа.

И на финала, още едно важно уточнение за вас, родители. Не се натрапвайте с желание за пълен контрол, разговаряйте с децата си, имайте им доверие също така. Тестове за наркотици всяка седмица – не са добра идея, особено ако детето ви никога не е употребявало. Или пък постоянно да говорите за опасността, която дебне от ъгъла на блока. Със сигурност детето ви оценява, че сте загрижени, но не се фиксирайте върху страха и паниката, те не водят доникъде. Успех, вие познавате най-добре детето си, останете в истински и смислен контакт с него!

NB!

Ако, не дай си Боже, вече имате съмнение, че детето ви употребява наркотици, на първо време запазете самообладание и не подхождайте в никакъв случай агресивно или истерично. Попитайте го дали има нужда от помощ, дали нещо го притеснява, че се тревожите за него, че виждате, че има някаква промяна в поведението му. Дайте конкретни примери.

Ако е ясно, че взима наркотици, не обвинявайте никого, нито себе си, нито него. Кажете му, че можете да се справите заедно с тази беда. Че всичко е поправимо, включително и вашите взаимоотношения, в случай, че са повредени. В крайна сметка най-важна е любовта помежду ви. Потърсете незабавно специалист, за да консултирате проблема си и да предприемете лечение. Много хора се заблуждават, че зависимите са слабохарактерни и е въпрос единствено и само на воля. Това е придобито състояние  - т.нар. синдром на зависимостта е описан в МКБ-10 (десета ревизия на Международната класификация на болестите) по следния начин: "съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:

-    силно желание за приемане на веществото;

-    затруднен контрол върху приема;

-    продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици;

-    даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти;

-    повишен толеранс;

-    понякога физиологично състояние на абстиненция."

Бъдете разумни и разбиращи, вие сте възрастните в ситуацията и трябва да взимате адекватни решения. Ще се наложи активно да сътрудничите във възстановяването на детето ви. Често има някакъв генерален проблем в цялото семейство и се препоръчва семейна терапия. Тогава не трябва да се криете и да не признавате старателно сметени проблеми под килима. Време е за промяна!