Снимка: Caroline Hernandez

Как да разговаряме с децата си?

Така че да ни разбират и да бъдем приятели, а не врагове

Общуването е едно от предизвикателствата на всекидневието ни. Колкото по-модерен става светът, толкова по-трудно става общуването. То се влияе от хиляди фактори, които неминуемо съпътстват живота ни – стрес, бързи обороти, личностни качества (и недостатъци). Лесно е да се говори, но е трудно да се разговаря. И това, което утежнява задачата, е именно разбирането. Възприемането на това, което казва човекът отсреща, опитът да се поставим на негово място и да проумеем емоциите му. Задачата се усложнява значително, ако събеседникът е дете. А трудността е почти непреодолима, ако той е нашето собствено дете. Защото, знаете – отношенията дете-родител са сложни по подразбиране, независимо контекста, възрастта и наличните проблеми за решаване.

В книгата на Адел Фабер и Илейн Мазлиш "Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме, така че да говори" се съдържат практически съвети за приложение на идеите на д-р Хаим Гинът. Авторите са поместили реални ситуации, базирани на опита им с пациенти с проблемни взаимоотношения родител-дете, както и на техния опит със собствените им деца. Д-р Хаим Гинът е учител, психолог, психотерапевт и учител за родители. Той е пионер в техниките за разговор с деца. Книгата му "Детето и ние" е в списъка на най-продаваните книги през годините. Тя има за цел да даде "конкретни съвети, извлечени от основните принципи на комуникацията, които ще насочват родителите да живеят с децата си във взаимно уважение и достойнство". Ето някои от доказаните теории на д-р Гинът, представени в книгата на психолозите Фабер и Мазлиш, които можете да изпробвате, ако изпитвате затруднения в разговор с детето си.

Опитайте се да погледнете на разговора извън себе си

Трудно е, но е наложително, за да видите ясно грешките, които допускате. Ще забележите, че често не се доверявате на инстинкта на детето, а на собствените си възприятия. Например, ако детето ви каже, че му е топло и иска да се съблече, а в същото време на вас ви е студено, ще се хванете, че му забранявате да се съблича, като неглижирате заявеното от него чувство за дискомфорт. Ако се опитате да излезете "извън себе си" и да погледнете разговора отстрани, ще установите, че той се е превърнал в един от многото спорове, които водите с детето, вместо да се вслушате в неговите желания и емоции. Книгата съветва да си представите, че сте на работа и че вашият шеф ви моли да му свършите нещо допълнително до края на работния ден, но не успявате. В края на работния ден получавате нахокване за несвършената работа с категоричен отказ да бъдете изслушани за причините. В резултат на това вие се чувствате ужасно, стресирани сте и определено не сте добра компания. В такъв случай много от хората предпочитат да не получават излишно съчувствие, съвети и философии. Според д-р Гинът процесът в разговор с децата е не по-различен. Те реагират добре и се справят с проблемите, когато са получили внимание и възможност за изява. Ето защо съветите на психолозите са:

Изслушвайте ги с цялото си внимание

Когато детето ви иска да говори с вас, не е достатъчно просто да го чувате. Спрете телевизора, приберете телефона си и го погледнете. Покажете му, че го слушате, не го прекъсвайте с прибързани реакции. Според психолозите не е нужно дори да казвате много, защото "често мълчаливото съчувствие е всичко, от което детето ни се нуждае", а "за детето става трудно да разсъждава ясно и конструктивно, когато някой го разпитва, обвинява или съветва." Можете да жестикулирате – прегърнете го, помилвайте го, гледайте го в очите, реагирайте лаконично, без да го прекъсвате. Думички като "разбирам", "ясно" или просто кимване ще го предразположат спокойно да говори с вас и да сподели емоцията си.

Признайте валидността на чувствата им

Децата често плачат за неща, които ви се струват абсурдни. Така е – те са чувствителни, имат си техни, детски приоритети, влагат много емоции във важните за тях неща и често излизат извън контрол, когато става въпрос за чувства. Ако детето ви преживява тежко нещо – например спречкване с приятел, в никакъв случай не се опитвайте да отричате чувствата и да омаловажавате проблема. Знаем, че утехата е рефлекс, който всеки родител се чувства длъжен да прояви, но не реагирайте с "Не се разстройвай. Не плачи, имаш още много приятели." или "Не се ядосвай, утре ще се видите и ще се сдобрите." Това може да предизвика странен рефлекс у детето да драматизира още повече, като че ли за да докаже, че проблемът е също толкова реален, колкото чувствата, които изпитва. Това, което може да опитате, е да влезете в тона на проблема. "О, това е ужасно", "вие сте наистина близки приятели, обичате да играете заедно". Така ще помогнете на детето си да премине през вълната от чувства и да сподели с вас какво се е случило, без да подхождате агресивно към ситуацията.

Помогнете им да опознаят чувствата си, като им дадете имена

"Родителите обикновено не отговарят така, защото се страхуват, че като назоват чувството със собственото му име, ще влошат нещата. А е вярно точно обратното. Детето, което чува определение за чувството, което изпитва, дълбоко се успокоява. Някой е признал и разбрал вътрешното му преживяване и следователно е признал правото му да го изпитва.", пише в книгата на Фабер и Мазлиш. Валидирайте емоциите на детето по време на разговора. "Тъжен ли си?" или "Разбирам, че си ядосан на приятеля си." Ще свършат отлична работа. Подобни ситуации помагат на детето ви да се изгради като емоционално интелигентен човек, който да бъде открит в чувствата си пред самия себе си. А вие се превръщате в приятел.

Позволявайте им да осъществят желанията си поне в своите фантазии

"Понякога е достатъчно само да покажете на някого, че разбирате колко много иска нещо, за да направите действителността по-поносима за него." Например, ако детето ви иска бисквитки, а вкъщи няма, то няма да е особено доволно. Може да се стигне до неприятни сцени, затова винаги можете да превърнете разговора в приятна фантазия и дори да го разсмеете с шега: "Разбирам, че много ти се ядат бисквитки, само ако имах вълшебна пръчица и да направя така, че да се появи огромна кутия!" Ще накарате детето си да се усмихне и да помечтае, а защо не и да измисли още интересни сюжети, които могат да бъдат осъществени само с наличието на вълшебната пръчица.

Когато децата не слушат

Ами да, не слушат. Концентрирани са в пъзела, който редят, или в конструктора, който сглобяват. Може би ви се струва, че се преструват, но е възможно наистина дори да не ви чуват. Викате ги за вечеря, молите ги да се преоблекат или да си приберат играчките, а те сякаш не са в стаята. Не повишавайте тон. За да постигнете разбирателство, можете да използвате някои от препоръките по метода на д-р Гинът.

Опишете какво виждате

Вместо да нареждате на висок глас за многобройните правила, които детето ви е нарушило, опитайте просто и лаконично да ги обясните с няколко думи. "Виждам, че подът в стаята ти е затрупан с играчки." Детето ви може би просто се е заиграло и се е поувлякло в разхвърлянето. Вместо да изпадате в афектирано състояние, защото за хиляден път го молите да си прибере играчките, му помогнете да се съсредоточи върху проблема с прости думи.

Дайте информация

Естественото продължение на описанието. След като сте констатирали, че играчките на детето ви са навсякъде, обяснете спокойно какво се изисква от него – "мястото на играчките ти е в кутията за играчки". Информацията се приема много по-лесно от обвиненията "колко пъти ти казах да си прибереш играчките". Може да бъде и по-аргументирано: "Ако остане парченце от конструктора ти на земята, можеш да стъпиш на него и да те заболи крачето."

Бъдете кратки

Подхвърляйте прости напомняния. Децата са разсеяни, мислите им препускат бързо и лесно забравят. "Деца, играчките!" или "Бързо, пижамата!" могат много лесно да припомнят на детето ви каква трябваше да бъде следващата му задача.

Споделяйте чувствата си

"Ядосва ме, когато не си прибираш играчките" или "Не обичам вкъщи да е разхвърляно" може пък да подейства на детето ви по-силно от каквито и да било думи – опитайте.

Пробвайте с бележки

Ако е навик на детето ви да зарязва разхвърляни играчки на пода, можете да залепите бележка от вътрешната страна на вратата му "Преди да излезеш, помисли, ако дойдат неочаквани гости, ще можеш ли да ги поканиш в стаята си?" или бележка на телевизора "Написа ли си домашното?", а за събота сутрин бележката е за вратата на вашата спалня "Ш-ш-шт, мама и татко спят!"

Когато нарушават правилата – алтернативи на наказанието

Наказанието е лесен изход, когато детето нарушава правилата, но ако първо вие го избегнете, това ще е по-полезно и за двама ви. Все пак целта ви е да изградите здравословна връзка с детето си, а не да го пречупите, показвайки надмощие. Ясно е, че вие сте по-големия и по-силния от двамата. В контекста на една ситуация може да има няколко опции, с които да избегнете конфликт и последвало наказание.

Например, когато детето ви иска да тича в магазина, а вие се опитвате да прекратите това, вместо да му налагате заповеди и да ръкомахате заканително с пръст, просто го накарайте да се чувства полезно с нещо, например – да търси покупки из щандовете и да ви помогне. Изложете очакванията си - "когато сме заедно в магазина, очаквам да си плътно до мен и да ми помагаш." Или му дайте избор - "можеш да ми помагаш или да се возиш, седнал в количката – изборът е твой". Естествено, изборът е ваш, но детето ви ще се чувства доволно, че може само да реши какво предпочита. В случай, че това не помага, оставете го да понесе последствията от действията си. Следващият път заявете, че вече няма да ходите до магазина с него, защото тича.

Позволявайте на детето да се изявява

Много е полезно за децата да бъдат изправяни пред възможности да вземат самостоятелни решения. Дори това да са маловажни битови неща, поставяйте ги в ситуация да избират, за да станат по-решителни и сигурни в себе си. Едно от най-важните неща в комуникацията с вашите деца и за изграждане на пълноценна връзка е похвалата. Но не просто "Браво!", а описание на усилията, които са положили, качествата, които са демонстрирали, за да заслужат похвалата си. Например "чудесно е колко усилия си положил, за да си подредиш стаята – всички играчки са в кутията, а леглото е оправено" или "Картината, която ми подари, е много красива с тези розови облаци и птички в небето, ти си истински художник!" Похвалите правят децата по-уверени и сигурни в собствените си качества. Нека чуят как ги хвалите и пред други хора. Освен похвалите за положени усилия, признавайте достойнствата им – техните добродетели. Това ще помогне не само за самочувствието им и способността да се справят с различни ситуации, но и за изграждането на пълноценна връзка помежду ви.

Съзнанието на детето е цяла вселена – хаос от емоции и чувства, въпроси и фантазии, тревоги и страхове. Опитвайте се да приемете това и се поставяйте на мястото на своето дете, когато разговаряте с него – независимо колко сте ядосани, изморени или заети. Учете се да разговаряте непрекъснато, усъвършенствайте се и скоро това ще даде резултати – откровени и чисти взаимоотношения, неразрушима връзка и истинско приятелство между членовете в семейството ви. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види