Най-големият подземен религиозен комплекс в света е и едно от най-странните, цветни и сюрреалистични места, които можете да видите. Той не е нито древен, и не принадлежи към нито една от големите религии, и вероятно това му придава една неповторима визуална свежест и разчупеност. А историята му със сигурност е подобаваща.

Строежът на Храмовете започва през 1978 г. от 26 души, водени от Оберто Аирауди, който от 10-годишен твърди, че има видения за храмове от миналия си живот. Идеята на Оберто е да построят в близост до италианския град Торино едно тайно светилище, където да изповядват своите нетрадиционни религиозни схващания, които обхващат почти всичко между езичеството и ню ейдж идеологията.

Тази комуна се нарича Федерацията Даманхур и последователите й са толкова отдадени на каузата си, че в продължение на 15 години те копаят на 4-часови смени в скалите под Алпите и успяват да изградят внушителни галерии, стотици коридори и 11 огромни зали. В някои от тях таваните са по 25 метра. Даманхурците построяват вътре още какво ли не, включително четиристенна пирамида, покрита с огледала и стъклен покрив.

Името Даманхур е заимствано от това на древен египетски град, където е имал храм на бог Хор. Но Даманхур в Италия със сигурност е по-колоритно място, което носи толкова особен дух, че не е сигурно точно в каква вселена те отвежда. Идеологически Храмовете са посветени на духовното познание и на извисението на духа.

От друга страна те със сигурност са добър пример за много самобитно, пищно изкуство, което радва със своето културно многообразие. Действително е трудно да се опише архитектурен стил, стъпил на гръцко-римско-византийско изкуство с библейски мотиви, индуски привкус и влияния от Ренасанса, но Даманхур е дори повече от това. Буквално всички кътчета на светилището са изпълнени с някакъв вид изкуство, което отвежда до различна философия. Днес там живеят около 100 човека, които имат собствена валута, която се казва кредито. Членовете на комуната сами избират нови имена, които комбинират растения и животни. Самият Оберто се наричал Сокол.

По-голямата част от работата по Даманхур е завършена през 1991 г. На следващата година полицията научава за Храмовете и скоро намира подземния комплекс, който предизвиква голяма сензация в медиите. Налага се властите временно затворят обекта, защото той е строен без план и се счита за опасен. По-късно въпросът е уреден и комуната се завръща. Оберто умира през 2013 г., а Храмовете му вече са достатъчно известна дестинация, че да привличат и мнозина туристи.