Винсент ван Гог, автопортрет, 1887

Да си спомним за Винсент ван Гог

Повечето критици не забелязват Ван Гог до самоубийството му на 37-годишна възраст, предшествано от години тревожност, бедност и психични разстройства.

Едновременно с това се разпространява неверният факт, че по време на своето творчество той продава само една картина - "Червеното лозе бизо до Арл". Това обаче не е така. Това е просто първото платно, което се продава за значителна сума. Така или иначе, той я създава по време на престоя си в Арл през октомври 1888 г. Тя е само една от картините, която бележи най-продуктивния период в живота му, а от днешна гледна точка ние можем да си дадем сметка, че макар и оценен за 400 франка, неговият личен ренесанс е протекъл почти незабелязано и не е бил оценен. Извън житейските, биографични обстоятелства това може би е тежка съдба за творец, който се опитва (и успява) да излезе отвъд рамките на собствената си култура. Картината в действителност е продадена за 400 франка на изложба в Брюксел.

Днес наред с творбите на Пабло Пикасо, творбите на Ван Гог са сред първите в списъка на най-скъпите картини, продавани някога в света, според оценки от търгове и частни продажби. Най-високо оценени са продажбите на "Портрет на д-р Гаше", "Портрет на пощальон Йозеф Рулин" и "Ириси" и още, и още…

"Портрет на д-р Гаше" е нарисувана в края на живота на Винсент и изобразява д-р Гаше, който е лекарят, полагал грижи за него в дните преди да почине. Винсент умира в трудни условия, но дори до последния си дъх той успява да изрази възприятието си за света именно като гений. В тоналността на тази противоречива съдба, следва да отбележим, че картината "Портрет на д-р Гаше" впоследствие е продадена за 82,5 млн. долара.

Картината "Ириси" е продадена през 1993 г. за 57 милиона долара, по това време невероятно висока цена, а неговият "Автопортрет с ухо" е продаден в края на 90-те години на частна колекция.

Ван Гог има множество картини на дървета, в които перспективата е като че ли сгрешена. Неговите критици го упрекват, че рисува в наивистичен стил, в който гигантските дървета сякаш достигат звездите - така, все едно не отчита факта, че най-далечната звезда е на милиони светлинни години от Земята.

Ето и неговият отговор на буквалистката критика: "Знам! Но знам още нещо, което не знаете: аз рисувам устрема на дърветата, а не самите тях. Мен ме интересува повече източникът, а не целта. Няма значение дали стигат до звездите или не. Аз принадлежа на земята, аз съм част от нея и разбирам желанието на земята. Това желание на земята, изразено през дърветата, е да се стремим да достигнем звездите. Виждам във всяка природа, например в дърветата, стремеж - така да се каже - душа."

Днес ние знаем много за живота и дори за смъртта на ван Гог. Това, което за нас ще остане тайна, е как в гърдите на един творец, където е заседнал куршум, изстрелян от самия него, може едновременно с това да живее толкова голям стремеж за живот.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види