Много от нас силно се затрудняват, когато трябва да отказват някому. "Не" се явява за тях един вид обида към отсрещния, категорично лошо отношение, тоест в дадената ситуация те не мислят за собствените си чувства, а как да удовлетворят другия човек. Каква е скритата или пък явна мотивация? Един възможен анализ на подобен тип поведение е, че човекът, който никога не отказва, търси същото отношение и към самия него. В неговите представи дежурното "Да" се явява един вид абсолютна любов и приемане, а не "Не"- то носи социална изолация и огорчение.

През книгата Изкуството да казваш "Не" на Йеспер Юл, заедно с нашето наблюдение върху човешките отношения, ще дадем друга посока на мислене и действие, когато искаме да откажем.

Едва ли осъзнаваме колко е важно за една качествена връзка да се научим да казваме "Не" на отсрещния, за да можем в крайна сметка да кажем "Да" на самите нас. Без, разбира се, да нараняваме и обиждаме околните, но с чиста съвест и със съзнанието, че така си осигуряваме вътрешен комфорт и свобода. И не на последно място даваме пример, с който учим децата ни на самоуважение.

Точно взаимоотношенията с тях ще разгледаме по-детайлно, защото там сякаш е най-сложно да открием баланса между "Да" и "Не".

Юл обръща внимание, че когато вникнем по-подробно в педагогическата литература от последните сто години и се запознаем с личния опит на повече хора, става ясно, че за родителите винаги е било трудно да боравят в една или друга посока с отказа. В някои периоди са казвали "Не" твърде често, в други – твърде рядко.

По-старите поколения превантивно са отказвали повечето неща на децата си поради реалността, изпълнена с липси и опасности. За да се научат децата, че всичко в живота се случва трудно и с много усилия.

От началото на 90-те родителите приемат друга стратегия, за по-сигурно те по-често казват "Да". Идеята за положителен отговор, който носи удовлетворение, все повече застъпва с променящата се действителност на по-голям избор и възможности. А оттук и чувството, което застига родителите, че трябва да имат свободата да казват и "Не".

Докато не се стигна до сегашната ситуация, в която обществото живее в изобилие (за едни достъпно, за други – не), но все пак видимо за всички нас. Хората имат повече от една идентичност, а тази в социалните мрежи доминира всички останали.

Йеспер Юл споменава за пълните торби, с които родителите се прибират, за разширените от ендорфин зеници след поредния шопинг и в крайна сметка невъзможността в даден момент да изпитваме удоволствие от причиненото пренасищане. Ето в такива условия най-често съвременните родители възпитават децата си и се учат да отказват някои неща.

Повечето норми, правила и ценности, присъщи на недоимъка, вече ги няма и родителите трябва да намерят начин да останат верни на себе си сред това изобилие. Особено когато ежедневието ни се експонира постоянно в социалните мрежи.

Запазването на публичния статус е от решаващо значение за мнозина. Не е ново твърдението, че една от най-важните функции на децата е да рекламират превъзходството, благосъстоянието и морала на родителите или пък да прикриват липсата им.

Юл изброява някои от причините родителите да се стремят да избягат подобен тип конфликти – едни са лениви, други искат в семейството им да цари абсолютна постоянна хармония за децата, трети не могат да контролират самите себе си, а на четвърти просто им е трудно да бъдат категорични, без да излязат лоши.

Естествено няма някаква формула на правилния брой "Не"-та на ден, но ако "Да"-тата са половинчати, резервирани или пък се основават на лъжа, Юл уточнява, че това води до разпад на искрените взаимоотношения между родител и дете.

Като цяло необходимостта да се казва "Не", независимо от връзките между хората и ситуациите, в които изпадаме, е свързана с истинността. Защото като избягваме "Не"-то, ние започваме да потискаме нашите собствени чувства, тоест да се самозалъгваме. Важно е да отдаваме по-голямо значение на личните ни нужди и граници. В противен случай винаги ще търсим вината в другите. 

Сигурно сте чували или пък самите вие сте изричали следното изпълнено с болка, гняв и огорчение изречение: "Аз направих всичко за него/нея, а той/тя сега ми отказва тази услуга…" Веднага влизаме в самоизяждащото настроение на жертвата, очаквайки всички около нас да се издължават един другиму, независимо от обстоятелствата. Зад всяко едно неизказано "Не" стои "Да"-то на желанието винаги да получаваме същото за нашата жертвоготовност.

Всички оправдания за неспособността да отказваме имат своето вътрешно изражение, което не е нито много красиво, нито пък безкористно. Например – не искаме конфликт точно сега, но складираме напрежение, за да избухнем двойно повече след време. С нашето вечно "Да" искаме отсрещният да ни обича, но в един момент вече не можем да го понасяме и/или самите нас. Искаме да се харесаме на всяка цена, а всъщност хората започват лека-полека да ни използват. След това го играем Многострадална Геновева, а не сме поставили категорично на околните необходимите при общуването граници.

Йеспер Юл нарича "Не" най-добронамерения отговор на света, защото именно той изисква най-внимателно обмисляне, най-сериозен ангажимент, най-много смелост и честност. В книгата му ще откриете безброй техники как да обособите вашето искрено и смислено "Не".

Дано с описаното дотук тези, които го използват рядко или пък изобщо, са се убедили в неговата ценност. Останалото е вътрешна работа и умение да уважаваме собствената си личност и да преодолеем бавното и сигурно заливащо ни чувство за вина, когато отстояваме нашите представи и избор. Онова човешко умение и желание да кажеш "Да" на себе си с чиста съвест. Това е единствено и само наша вътрешна пътека, по която можем да се лутаме безспир или да тръгнем направо към истината и самоуважението.