Литературните персонажи, които са истински

Стефан Стефанов

Някои образи от реалния живот са толкова невероятни, ярки и запомнящи се, че сякаш принадлежат повече на сюжета на някоя книга. Много често именно такива хора вдъхновяват книги и по този начин тези хора или животни надживяват тлеността. Ето кои са те:

Алис

Вдъхновението за "Алиса в страната на чудесата" се казва Алис Лидъл и тя завинаги е останала 10-годишна на страниците на известната детска книжка.

Чарлс Доджсън познава семейство Лидъл и често ходи с тях на пикници. По време на разходка с лодка малката Алис го моли да разкаже приказка на нея и сестрите й. Така Чарлс започва да си измисля, като започва от това как Алиса паднала в заешката дупка. По-късно момиченцето е поискало той да събере историите в книга, което е решаващ момент от тази история на литература и реалност. Първоначално той се е забавил с това, но когато го е направил, открил, че ръкописът може да бъде издаден. Така е поставено началото на книгата "Алиса в страната на чудесата", а с нея Чарлс Доджсън се прочува като Луис Карол. Самата Алис Лидъл се жени за състезателя по крикет Реджиналд Харгрийвс и с него имат трима сина. Алис умира през 1934 г.

Моча Дик

Книгата на Хеман Мелвил "Моби Дик" е фундаментална за американската литература. Тя е издадена през 1851 г. и оттогава е оказала огромно влияние върху съвременната култура като цяло. Историята разказва за фанатичната стръв, с която морският капитан Ахав иска да хване легендарния бял кит Моби Дик.

Грамадното морско чудовище не е измислица на Мелвил. През 19. век такъв кит е обитавал тихоокеанските води край остров Моча до бреговете на Чили. Наричали са го Моча Дик и е бил описван точно като двойника си от книгата – голям, бял и неуловим. Любопитен факт е, че американският музикант Моби е взел своя псевдоним, защото в семейството му се говорело, че имат роднинска връзка с Херман Мелвил. Истинското име на Моби е Ричард Мелвил Хол.

Джон Грей

В книгата си "Портрет на Дориан Грей" от 1890 г. Оскар Уайлд описва едноименния главен герой като красив, младолик и прелъстителен – като древногръцкия бог Адонис. Дориан Грей е едно бижу, което потъмнява в разврата на викторианска Англия, а Оскар Уайлд не просто е бил вдъхновен за този образ. Той е бил влюбен в него.

Прототип на Дориан Грей е поетът Джон Грей, но първото публикуване на "Портрет на Дориан Грей" в Lippincott's Monthly Magazine през 1890 г. - година преди началото на краткотрайната му връзка с Оскар Уайлд. А Уайлд не е скрил кого е имал предвид, когато е писал книгата.

Освен общата фамилия двамата Грей споделят едни и същи физически черти. В творбата си Уайлд наистина описва Дориан точно като Джон и по-късно поетът става известен с това прозвище в обществото. Вероятно това е част от причините, Джон Грей да се отрече от начина си на живот и да се обърне към религията през 1895 г. Някогашният бохем завършва живота си през 1934 г. като свещеник.

Джон Елуес

Персонажът на Чарлс Дикенс е от книгата "Коледната песен", издадена през 1843 г., и е нарицателен образ за скъперник. Той е толкова алчен, смахнат и самотен човек, че чак не го осъзнава. Затова е плашещо, че такъв тип наистина е съществувал някога.

Това е бил Джон Елуес, чиято история можеше да е нещо, което самият Дикенс е измислил.

Истинската фамилия на Джон е Мегът – заможен род, който му осигурява добро образование и кариера в политиката. Джон Мегът наследява баща си, после и майка си, която е прочута със своето скъперничество. След това, за да се хареса на чичо си сър Харви Елуес, Джон взима фамилията му и номерът сработва, защото наследява и неговото богатство. Чичото вероятно харесва племенника си, защото е по-голям скъперник и от него. Точно с това Джон прочува фамилията му – става известен като Елуес Скъперника.

Той е такъв скъперник, че си ляга след залез, за да пести от свещи и носи толкова износени дрехи, че хората по улиците го мислят за просяк. Той е такъв скъперник, че не плаща за карета и се прибира пеша в дъжда. То й е такъв скъперник, че къщата му е пълна със скъпа мебелировка, но се разпада, защото той не иска да плаща за ремонти. И когато се разболява, Джон настоява да се лекува сам, за да спести от доктори, разбира се.

Въпреки всичко това, той става член на английския парламент през 1772 г. Елуес не е известен с активна политическа дейност, но пък е познат с това, че носи най-старите дрехи, язди най-мършавия кон и препуска по маршрути, по които не трябва да плаща пътна такса. Може би Елуес Скъперника прави всичко това, не само защото е алчен по наследство, но и защото осъзнава, че не го бива в бизнеса. Парадоксално е, че такъв скъперник всъщност губи много пари, заради неуспешни сделки, както и заради това, че никога не си търси парите, които дава на заем.

След всичко казано дотук, не е случайно, че именно тази личност е вдъхновила създаването на Ебенезеър Скрудж от "Коледната песен". Скрудж пък е послужил за прототип на патешкия магнат-скъперник Скрудж МакДък - чичото на анимационния герой Доналд Дък.

Гинзъбърг, Бъроуз, Касиди

Известно е, че "По пътя” на Джак Керуак от 1957 г. е полу-автобиографична и мнозина от неговите приятели оживяват по страниците на книгата. Всъщност по страниците на всичките му книги.

В "По пътя" съществена роля в сюжета имат Карло Маркс, Стария Бул Лий и Дийн Морирати, които са сред най-ярките представители на битническото поколение в Америка през 50-те.

Маркс е Алън Гинзбърг – американски поет с разтърсващо творение, наречно "Howl" . Сложната смес на възгледите му, чиито струи съдържат социализъм, будизъм и анти-комформизъм, задава тон за споследвалото хипи движение. Старият Бул Лий е Уилям Бъроуз – най-известният хероинов наркоман сред писателите и най-известният писател сред хероиновите наркомани, е икона на битнцитие и постмодернистичното движение в Америка.

Бъроуз е автор на 18 романа, 6 колекции от къси разкази и 4 колекции с есета, като остава най-известен с книгата си "The Naked Lunch". Дийн Мориарти пък е Нийл Касиди - мошеник, писател, шофьор, авантюрист, хипи, луд под звездите.

Робинзон Крузо

Едноименната книга на Даниел Дефо излиза от 1719 г. и тя разказва за корабокрушенец, който оцелява сам на остров в океана. Историята всъщност представя човека, който по волята на съдбата се завръща към своите корени и се изправя лице в лице срещу Майката Природа, за да остане или да изчезне. За този сюжет Дефо е повлиян от истинското приключение на шотландския моряк Александър Селкърк.

Още от Александър проявава буен и непокорен характер, който го тегли към океана. Момчето бяга от родния си град Ларго и се включва в морска експедиция, водена от Уилям Дампиер. На борда шотландецът става опитен моряк, който взема активна роля в мисията – да се ограбват испанските кораби със злато, идващи от Южна Америка.

Хората на Дампиер влизат в няколко схватки без резултат, но накрая пленяват испански търговски кораб. По-късно експедицията се разцепва и корабът, на който е Селкърк, акостира на безлюден остров близо до чилийския бряг. Плавателният съд е в окаяно състояние и шотландецът не иска да продължи в него, заради което е изоставен с малко храна и муниции на острова. Това вероятно му се е струвало като ада, но всъщност го е спасило, защото останалата част от екипажа са заловени на континента и поробени от испанците.

Александър Селкърк заселва успешно острова и след 4 години и 4 месеца е спасен през 1709 г. Буйният му нрав обаче не се е смирил и той помага на екипажа на спасилия го английски кораб да плячкоса испанско злато в Латинска Америка. След това взел отмъщение и злато, Селкърк завършва околосветското си пътешествие през 1711 г.