„Според мен е достатъчно да се съберат писмата на хората /като внимателно и разумно ги докосне ръката на редактор/ и да се публикуват. И ще се получи нова литература от световно значение.“

Андрей Платонов

Епистоларният жанр или романът в писма /от гръцки epistole – писмо, послание/ е разновидност на романа, представляваща цикъл от писма на един или няколко герои от този роман. В писмата се изразяват душевните преживявания на героите, отразено е тяхното вътрешно развитие. Този жанр съществува още от 17-и век. През 18-и век става много популярен в литературата и особено в произведенията на писателите сантименталисти. Жанрът се развива и в произведенията на романтиците.

Днес, благодарение на интернет се появяват и романи, в чиято основа е електронната поща. Това прави произведенията по-динамични, тъй като интернет позволява да се доставят съобщения във всяка точка на планетата за броени секунди.

Да проследим някои от най-известните класически епистоларни романи в историята на литературата.

„ЖЮЛИ ИЛИ НОВАТА ЕЛОИЗА“ – Жан-Жак Русо

Епистоларният роман на Русо е издаден през 1761 г. и се състои от 163 писма и епилог. Той е манифест на свободата на чувствата и  изиграва важна роля за развитието на романтизма в художествената литература. Надарен младеж се влюбва с своята ученичка, дъщеря на богат благородник. Тя му отвръща с взаимност, но разбира, че съжителството без брак няма да бъде одобрено от нейните родители, а брак с човек с нисък статус баща й никога няма да одобри.

Романът е забранен от Католическата църква, но придобива голяма популярност и някои съвременни историци дори го определят като „може би най-големия бестселър на столетието“.

„Нека хората заемат положение по достойнство, а съюзът между сърцата да бъде по избор.“