Томас Едисон

Суеверията и учените

Учените по принцип са сред най-рационалните хора. Техният хилядолетен, отдаден труд е отхвърлил религиозната догма и е предоставил света и съдбата му в ръцете на хората. Въпреки че учените са хора на разума, все пак сред мнозина от тях има дълбоко религиозни хора. Или такива, които търсят източник на познание в света на свръхестественото.

Един подобен пример е Исак Нютон, който има огромен принос в науката, но неговите търсения се простират далеч отвъд познатия ни свят. Нютон изглежда като странен случай на човек, който е рационален учен, но в същото време вярва еднакво в Бог и в окултното. Нютон има интересен поглед върху света. Той твърди, че всичко около нас може да бъде разбрано чрез математика, но и чрез тайните, скрити в Библията. Ученият дори изчислява, че светът ще свърши през 2060 г. Нютон на няколко пъти прави алхимични експерименти, за да открие прочутия Философски камък.

В този смисъл, не е странно, че дори учените понякога вярват в силите на отвъдното. По-странно е докъде са стигнали част от техните ирационални вярвания. Например Томас Едисон е имал свой собствен тест за бъдещите си асистенти. Той винаги обядва супа в компанията на кандидата за позицията. Великият американски учен наблюдава внимателно дали кандидатът ще подправи супата си преди да я опита. Ако го направи, тогава клетникът губи работата. Едисон е имал спартански виждания и считал, че човек, който се разсейва да мисли за сол и пипер в нещо незначително като супата си, е твърде придирчив за голямата наука. Според Едисон това е проблем, защото придирчивостта занимава ума с маловажни неща и затлачва креативността мислене.

Една от най-известните легенди за учени и свръхестественото е с участието на физика Нилс Бор. Веднъж един посетител забелязва, че над входа на учения има окачена конска подкова. Запитан дали вярва в популярното суеверие, че подковата носи късмет, Бор отговаря "Разбира се, че не вярвам. Но казват, че работи, независимо дали вярваш или не."

Учените дори в днешно време имат доста чудати традиции за късмет и суеверия. През годините NASA успява успешно да донесе проби от космоса, благодарение на космическите сонди. По време на мисията Ranger 7 през 1964 г. един от служителите на Агенцията отваря голям буркан с ядки и ги раздава на всички като лек срещу напрежението. Тази седма поред мисия е първата, която връща успешно на Земята сондата с проби от повърхността на Луната. Заради успеха на мисията учените решават, че бурканът с ядки им е донесъл късмет и оттогава всеки път си хапват ядки, когато някоя сонда се прибере успешно.

Руската традиция в космонавтиката е още по-странна. Преди излитане от космодрума Байконур руските космонавти отиват до гроба на Юрий Гагарин в Москва, после садят дърво край базата, както Гагарин е направил преди историческия си полет, и накрая уринират на автобуса, който ще го закара до ракетата.

Те правят всичко това в чест на първия човек в космоса Юрий Гагарин, който излита през 1961 г. Любопитното е, че традицията с автобуса се спазва дори от жените космонавти, които си носят урина в бутилки.

В сравнение с това, практиката в арктическата станция Амундсен-Скот на Южния полюс не изглежда толкова впечатляваща. Всяка година в първата пълна нощ на зимата, учените там гледат сай фай хоръра на Джон Карпентър "The Thing". Във филма става дума за извънземно, което напада арктически изследователи, затворени в арктическа база. Така че филмът е повече от тематичен.

В по-ново време изследователите в базата гледат не само класиката от 1982 г. с участието на Кърт Ръсел. Те гледат цялата кино поредица – оригиналния филм "The Thing from another world" от 1952 г., както и The Thing от 2011 г. Там има традиция също така да се гледа "The Shining" на Стенли Кубрик - също хорър, който се развива през зимата.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види