Защо някои хора са способни да прочетат една книга и да я запомнят всеки детайл от нея, докато други – трудно си спомнят дори за заглавието й? Отговорът е прост, но не и лесен. Не става въпрос за това какво четат, а как го правят. Добрите навици за четене помагат не само да четеш повече, но и да го правиш по-добре.

Активни срещу пасивни читатели

Пасивните читатели забравят почти веднага какво са прочели. Активните пък запомнят всички детайли. Друга разлика между двете групи е как прочетеното им се отразява. Пасивните читатели, които четат много, не се различават особено от тези, които четат по-малко. За активните читатели нещата стоят по друг начин – колкото повече четат, толкова по-добри стават. Те разработват мрежа от умствени модели, за да се обогатят с идеи, като допълнително продължават запаметяването. Активните читатели се учат да разграничават добрите и структурираните аргументи от лошите. Също така те правят по-добър и лесен избор. И не на последно място – колкото повече четат, толкова по-бързо го правят.

Спомнете си учебниците от училище – повечето от нас най-вероятно си спомнят по-голямата част от тях. Причината за това е, че не са чели пасивно, ами са се старали да запомнят материала, дискутирали са го и са го осъзнали. 

Начини за ефективно четене

Да имаш осъзната стратегия как да инвестираш време и да ставаш по-добър е разумен подход. Докато прекарваме дълго време в четене и консумиране на информация, някои от нас постоянно подобряват своето ефективно четене.

За да вземем най-доброто от всяка книга, трябва да имаме план да си записваме, да отразяваме и прилагаме заключенията, които сме взели от прочетеното. Ще разгледаме няколко начина как да взимаме най-доброто от всяка прочетена страница.

Избирайте какво да четете

Няма правила при избора на книга. Няма нужда да четем бестселъри, класики или просто книги, които всички ни препоръчват. Важните неща, върху които трябва да се фокусирате, са – да отговаря на интересите ви и да отговаря на сегашното ви състояние. Колкото по-интересна и релевантна е книгата, толкова по-лесно ще запомним съдържанието й занапред.

Запознайте се със съдържанието на книгата

Добро начало е да направите проучване на книгата, която ви е грабнала като заглавие – защо авторът е избрал да пише за това, каква е неговата автобиография, какво друго е писал, кога е написана книгата, каква е била политическата, икономическата и културната ситуация по време на написването й и други.

Знайте защо го правите

Защо четете тази книга? За забавление или да разберете нещо, за което не знаете? Да си намерите по-добра работа? Добре е да знаете какъв отговор търсите, ами не да си пълните главата с ненужна информация. Например, пътешествия и почивки, криза на морала, криза на възрастта, недоволство от работата и други.

Правете си записки

С този подход полагате основа за това да възприемете по-добре съдържанието. Как точно ще го правите е въпрос на лично предпочитание – в интернет е пълно със съвети и вие трябва да разберете кое най-добре работи за вас.

Започнете с кратко резюмиране на всяка глава – например като извадите значими фрази или откъси. Ако не сте сигурни как да го правите, представете си, че някой ви попита за какво става въпрос и трябва да му обясните с едно изречение.

Друг подход е след като приключите книгата, седмица-две да си мислите за нещата, които сте прочели, и да допълните към записките направените изводи.

Бъдете фокусирани

Настройте се така, че по време на четенето да останете фокусирани върху процеса и няма да си мислите за странични неща. Разбирането на една книга изисква пълно внимание, за да четем наистина активно.

Ако ви е трудно да останете фокусирани за дълго време, определете си време за четене – например, по 25 страници на ден. Да, сигурно ще ви отнеме месеци да завършите една дебела книга, ако четете по този начин, но поне можете да сте спокойни, че сте я прочели качествено.

Отбелязвайте си

Повечето от нас са учени да се отнасят към книгата като към нещо свещено – да не се подгъват страниците и да не се пише в нея. Но ако искате да запомните нещата, които четете, трябва да забравите за тези ограничения. Колкото повече пишете, толкова по-активен е умът ви докато четете. Отбележете си основни пасажи, представете си, че водите диалог с автора или си записвайте разбираеми за вас съкращения.

Също така е добре да си систематизирате записките – било то според автор, тема, жанр и т.н., така, че да ви бъде лесно след това да ги откривате.

Представяйте си и мислете

Визуализирането на прочетеното е една от най-ефективните техники за запомняне. Когато стигнете до важен пасаж или идея – спрете и си я представете. Опитайте се картината да бъде колкото се може да по-отличителна и ясна.

Също така от голяма позла е, ако си правите препратки към други книги – това ще допринесе към запомнянето им.

Спрете, когато сте изморени или ви е омръзнало

Основно правило за хората, които четат е, че никога няма да довършат слаба книга – животът е прекалено кратък, за да си губите времето с нещо, което не си струва. Не случайно съществува Правилото на 50-те – ако една книга не ви е грабнала през първите 50 страници, то много трудно ще продължите нататък.

Другото е, че ако една книга ви е разочаровала, няма нужда да се обвинявате, че ще я осавите непрочетена, ами просто продължете нататък. Най-важното е да не се отказвате от четенето като цяло.

Приложете прочетеното на практика

Приключили сте книга. И сега какво? Как да използвате нещата, които сте научили? Ами, много просто. Обсъдете го с някого, анализирайте – така можете да получите и друга гледна точка. Ако можете да вземете нещо, което сте прочели, и веднага да го приложите, това ще подобри уменията ви да учите и ще добави смисъл и контекст.

Препрочитайте, ако е необходимо

Хубавите книги трябва да бъдат препрочитани. Може и да ни се струва загуба на време, защото има толкова много други книги, които можем да прочетем, но това е грешно мислене. Най-доброто време да започнем на препрочитаме книга е тъкмо като я завършим. Препрочитането на хубавите книги е от огромно значение, ако искате да формирате дълготрайни спомени.