Снимка: Inna Lesyk

"Записки от нафталина": как да празнуваме?

Нали не сте забравили за рубриката ни "Записки от нафталина", вдъхновена от нашите баби и дядовци. Аз – изобщо. Мислих дълго за втория текст, как да продължа нататък, оказа се, че ми трябва време и спокойствие. Е, успях да го намеря сред купищата празнично настроение и стремглави приготовления за Коледа. Тогава, когато наистина сме заедно с едни от най-важните хора в живота ни.

Но няма какво да се самозалъгваме, има безкрайна тъга, когато част от близките ни вече не са на този свят. Вместо обаче да захранваме тъгата, това вечно гладно чудовище, би трябвало да дадем сили на техните послания, примерите и съветите им, от които сме се учили. Това е смисълът на живота – да препредаваме доброто, знанието и любовта.

Болката и празнотата така или иначе се търкалят на пътя и постоянно усещаме как се наместват в сърцето ни. Нашата задача е да спираме от време на време, да изтръскваме съзнанието си от тези камъни на тъгата и меланхолията по отминалите времена и да се оставим на чистите чувства: обич и признателност.

Понеже това е рубрика, пълна със съвети, впускаме се по същество, като най-вече ще си припомня тези на моите баби – две фантастични жени, но вътре в тях ще вплета и думите на други мъдри хора, защото все пак знанието се събира по всякакви начини.

"Винаги трябва да празнуваш живота, дори да се чувстваш най-зле – психически и/или физически, унил, отпаднал, болен", така казваше баба ми кокетката, "… с все сили се опитай да изглеждаш не просто добре, а чудесно". "Не се давай на болестта да те обсеби, погрижи се за себе си все едно си на курорт, извади най-хубавите си дрехи в ярки цветове, помадите също, не забравяй червеното червило и аркансила. Така ще изгониш болестта, настроението ти неусетно ще се завърне, а хората ще се скъсват да ти правят комплименти, а не да те съжаляват".

Интересно е, че го спазвам много често този съвет и в такива ситуации, като все пак спомена на хората, че съм болна, на тях не им се вярва, такава свежест и красота струи от мен, едновременно с течащия ми нос и температурата отвъд нормалното, но никой не забелязва последните две неща.

Баба ми подчертаваше дебело нещо много важно за една дама:

"Сложила ли си си червено червило - ти си отговорна към него, винаги с огледалце под ръка грижи се устата ти да блести, а не да отблъсква".

Другата ми баба пък ме научи как да празнувам в най-основната част. По празниците се отпускаме и започваме обилно да се храним, в което, разбира се, няма нищо лошо, стига да спазваме едно много просто правило: по-малко, но на често. Още си спомням как уверено натъртваше:

"Яжте по малко, за да се нахраните".

Досега като засядам на маса, ям в малки количества, но дълго време и си почивам. Перфектната комбинация, с която наистина празнувам и се веселя, без да се лишавам, но не разтягам шоково стомаха си с купища храна, които впоследствие трупясват дори най-опитния купонджия.

Краят на годината е време за равносметки. Ще допълните – какво отчайващо клише. Всъщност баба ми отбелязваше, че това е идеален момент да се разделим с разни неща – очаквания или пък непотребни вещи. Понеже второто е по-лесно, все се захващаме с него. Дори да разместите малко апартамента си, да го преподредите и да се отървете от еднаквостта на делника, пак ще има благотворен ефект върху вас самите.

"Постоянно се опитвай да правиш живота си интересен, не разчитай на другиго, още по-малко на живота. От теб зависи дали денят ти ще е пълен или пък празен. Като второто също е напълно нормално, стига да си решил да си почиваш".

Ако пък решите да промените живота си из основи с настъпването на новата година:

Спирам пушенето!

Напускам този мъж/жена!

Отслабвам завинаги!

Тези решения, казваше баба ми, се взимат в тишина. Рядко този, който го афишира гръмко, ще стигне далеч. Често се оказва, че човекът се намира на приказка, търси внимание и одобрение, но не е изобщо готов на реални действия.

Може да се случи така, че с началото на новата година, сте тъжни, в което няма никаква изненада, нищо не се променя от днес за утре, а и като цяло празниците доказано уморяват и депресират. Тогава идва ред на тактика, която смятах за пълна глупост като малка, опитайте се да се усмихвате, дори да ви е трудно, нещо като фитнес упражнение по щастие. Надигаш двете увиснали крайчета на устата и задържаш, въпреки че се чувстваш абсурдно в началото.

Понеже не е идеята да е фалшиво и да приличате на Жокера, просто погледайте природа, дори да не можете да отидете до нея, пуснете си от онези канали с животни. Баба ми обръщаше внимание, че в техния начин на оцеляване има много благородство и красота, дори когато ни се струва жестока гледката. Всичко си има причина и е направено в името на живота.

Желая ви смелост!

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види